Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

В резултат на пищните сватбени празненства крал Питър можеше да управлява всичко. Обличаше яркоцветни дрехи, украсени с призми от скъпоценни камъни и бижута. Усмихнат и вирнал високо глава, винаги бе заобиколен от многобройна свита придворни, чиновници и охрана. Всички се надпреварваха да допринесат за великолепието и славата му.

Той отиде на непредвидена кралска визита в базисния производствен център на компита. Не искаше да предизвиква суматоха, а просто да се увери какво става там. Все някой трябваше да държи очите си отворени.

Въпреки че от протокола настояха визитата да бъде оповестена официално, Питър не се вслуша в ничие мнение. Просто тръгна натам.

— Аз съм кралят и ще отида сам, щом като не сте в състояние да се организирате достатъчно бързо, за да ме придружите.

Избра открит церемониален въздухоплан, за да бъде забелязан от всички, докато прелита над улиците. Кралската охрана се втурна към корабите си, за да го последва. Питър се усмихваше под мустак, развеселен от паниката им. В отсъствието на председателя Венцеслас никой не посмя да го спре.

Слисаните, но изпълнителни сановници побързаха да поканят представители на медиите и да информират управителите на фабриката да организират подобаващо посрещане. Сребърни барети изпълниха улиците, за да осигурят сигурността по трасето. Главната квартира на Ханзата изпрати свои представители да придружат Питър. Със сигурност бяха съобщили спешно на Базил, но от Луната той не бе в състояние да предприеме никакви своевременни мерки. Питър вече пътуваше.

Възторжени тълпи заляха улиците, за да наблюдават кралската процесия. Цели шест години Ханзата полагаше всевъзможни усилия да превърне крал Питър във всенароден любимец. Поданиците го възприемаха като грижовен управник, принуден да търпи неволи и унижения, когато неговите военни и съветници го проваляха. Той смяташе да се възползва от това обстоятелство.

Пристигнаха в промишлената зона, огромно струпване на производствени съоръжения в покрайнините на града, далеч от океана и хълмовете. Солидна производствена база, преустроена да създава армии от механизирани войници, конструирани от тайнствените кликиски роботи.

Щом процесията кацна на най-просторната площадка, работниците се заблъскаха да го посрещнат с възторжени викове. Кралската гвардия беше нащрек, изправена срещу бурните посрещачи.

Крал Питър размаха благосклонно ръка. Всички тези хора явно бяха убедени, че вършат отлично работата си за Ханзейския съюз, а не участват в някакъв таен съзаклятнически саботаж, независимо какви намерения имаха кликиските роботи.

Управителят на фабриката пристъпи напред, придружен от кралската гвардия. Беше напълно изумен.

— Не сме се надявали на подобна чест, ваше величество. Моите хора се трудят усилено и моля за извинение за условията тук. Не е особено естетично. Ако бях предупреден навреме, щяхме да се постараем поне да почистим…

Питър го прекъсна:

— Това щеше да ви откъсне от належащите ви военни задачи. Няма нищо нередно в това да разгледам един производствен център в неговите естествени условия на работа. Освен това моите лоялни поданици заслужават една кралска визита, която да укрепи духа им.

Неканените сътрудници на Ханзата пристъпиха по-близо до краля с притеснение и любопитство. Без да ги удостои с внимание, Питър закрачи след управителя на фабриката.

Минаха покрай вакуумираните цехове с много ниски температури и завихрени мъгли, където запояваха електронните звена в съединителните вериги. Работници в предпазни костюми управляваха фини командни модули, заимствани от кликиските системи, свалени при разглобяването на Джоракс. Кралят наблюдаваше внимателно, но задаваше съвсем малко въпроси. Управителят се поуспокои.

По време на обиколката Питър забеляза два масивни кликиски робота, сякаш някакви древни извънземни насекоми, да следят производствения процес. Изпита известно безпокойство, без да може да си обясни причината за това. Не вярваше напълно на удобната история, че паметта им е изтрита и че нито една от възстановените кликиски машини не е в състояние да си спомни какво се е случило с техните създатели.

Ако издадеше заповед да бъдат отстранени, дали масивните насекомоподобни машини щяха да се подчинят?

Компонентите на бойните компита бяха изключително сложен технологичен лабиринт и Питър се съмняваше, че дори най-добрите специалисти на Ханзата могат да се ориентират в него. Но в подобни трудни времена инженерите избягваха да задават излишни въпроси.