Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Когато обиколката приключи, крал Питър скръсти ръце на гърдите си и се усмихна удовлетворено. И изстреля въпроса:

— Кажете ми сега, управителю, вие извлякохте големи технологически и кибернетични усъвършенствания от кликиските роботи, нали така?

— Да, ваше величество. Специфичните подсистеми, които прекопирахме, ни позволиха да постигнем огромен напредък и да придадем на тези устройства много по-висок разряд сложност, отколкото при нашите компита. На най-великите ни компютърни и електронни специалисти би отнело цяло столетие, за да осъществят подобен скок.

Кралят кимна.

— Значи сте разчленили кликиските компоненти и сте изследвали базисните им принципи? Разбрахте ли всичко, което копирате, преди да приложите базисната програма?

— Не… изцяло, ваше величество. — Управителят изглеждаше смутен. — Не разбирам смисъла на въпроса ви.

— Той е съвсем елементарен. Разбирате ли какво създавате? Или просто копирахте цялостните кликиски системни модули, без да ги разбирате?

— Ние… използвахме кликиските роботи като шаблон и моделирахме нашите системи на основата на очевидната функционалност на нашите механични партньори. — Управителят на фабриката посочи най-близкия кликиски робот, който следеше разговора на краля с огромен интерес. — Тъй като сме във военно положение, ваше величество, никой от нас не сметна за необходимо да преоткрива колелото.

Питър присви очи.

— Управителю, надявам се, че бих могъл да заявя от името на всички присъстващи, че разбираме как функционира едно колело. — Няколко работници, които следяха разговора, се изкикотиха. — Вие обаче произвеждате и инсталирате изключително сложни компоненти, приспособени от системите на разумни роботи, конструирани от извънземна раса — мистериозно изчезнала извънземна раса. Новите модели бойни компита са прикрепени към всеки боен кораб на нашите Земни въоръжени сили, за да управляват най-мощните ни оръжия. Огромен брой ремори и манти са преустроени, за да могат тези машини да действат самостоятелно. И въпреки това ми заявявате, че не разбирате как функционират те? И че никой няма представа от това?

— Прекалено опростявате проблема, ваше величество.

— Управителят се огледа безпомощно за подкрепа. — Нашите кибернетични инженери познават всички основни алгоритми, но в името на експедитивността приспособихме някои съществуващи кликиски компоненти и програми да управляват по-незначителни системи. Направихме го с благословията на председателя Венцеслас.

Питър се навъси.

— Председателят Венцеслас допусна не едно… необмислено и злощастно решение в хода на настоящата война. Известно ли ви е, че пилотираната от компита експедиционна сила на Голген наскоро изчезна безследно?

— Да, да, ваше величество. Истинска трагедия. И все пак бойните компита се представиха великолепно по време на битката на Оскивъл. Сигурен съм, че спестиха огромен брой жертви.

— Не го оспорвам. Но съм обезпокоен от абсолютното доверие в нещо, което продължава да остава абсолютна загадка. Дори кликиските роботи не могат да ни обяснят какво е причинило гибелта на техните създатели.

— Ваше величество, не може да предполагате…

— Не предполагам, а предлагам. И единственото, което предлагам, е разумна предпазливост. Тъй като познавам великолепните умения на технологическите специалисти и кибернетичните гении на Ханзата, съм убеден, че те могат да разглобят и анализират всеки кликиски модул, преди да бъде инсталиран в нашите нови бойни компита. Дотогава, мисля, че е най-добре да преосмислим всичко.

— Ваше величество, имаме важни квоти, постановени от ЗВС. Това, което искате, ще отнеме твърде много време и значително количество…

— Но съм убеден, че напълно си заслужава — прекъсна го кралят и повиши глас: — За доброто на Кралството с настоящата си визита преустановявам дейността на този производствен комплекс, докато не получа удовлетворителни доказателства, че напълно разбираме технологията, която сме възприели. Продължете да произвеждате компоненти и да подготвяте бойни компита, ако е наложително, но престанете да ги активирате, докато не получим отговор на тези важни проблеми.

Работниците се заоглеждаха смутено, но те също бяха чули колебанията на краля и на свой ред изпитваха съмнения.

Едва сега един от официалните представители на Ханзата пристъпи напред.

— Ваше величество, боя се, че това е невъзможно.

Питър изгледа сановника, сякаш вижда насекомо, на което се бе научил от Базил.