Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Питър трябваше да разбере истинското си място в управлението, вместо да вярва на официалната пропаганда. Кралят и кралицата щяха да изпълняват обществените си задължения, но под много строг контрол. Питър беше достатъчно интелигентен, за да схване, че е прекалил по отношение на председателя. Заплахата бе достатъчно недвусмислена: „Дръж се прилично или ще те сменя“. Базил бе убеден, че Питър ще осъзнае грешката си и вече ще се държи подобаващо.

В противен случай… Ханзата просто щеше да короняса Даниъл.

Наблюдаван от кометната ареола далеч над Оскивъл, газовият гигант не представляваше нищо повече от ярко и кротко петно светлина. Опасващите го пръстени бяха природно чудо, което отразяваше златистата слънчева светлина и хвърляше тъмна сянка по продължение на екватора. Вледенените лунички блещукаха около тях.

Възстановените съоръжения на корабостроителниците също проблясваха със своите работилници, топилни и сухи докове.

Зет Келъм се съмняваше дали системата ще възстанови изцяло производствения си капацитет, но скитниците както винаги се справяха с препятствията и трудностите, отправили поглед към бъдещето, вместо да оплакват минали трагедии. Пътеводната звезда й показваше, че народът й има достатъчно причини за печал.

Кометните водородо-извличащи съоръжения бяха приведени в действие първи. Щом се измъкнаха от убежищата, Дел Келъм изпрати екипаж смелчаци към отдалечения Куипъров пояс. Макар да имаше още огромна работа по възстановяването на корабостроителниците, разтрошаването на кометите осигуряваше жизненонеобходимото космическо гориво.

Докато прекарваше първия товар екти, произведено от започналите отново да действат кометни съоръжения, Зет наближаваше пръстените. Количеството беше символично, но щеше да въодушеви изтощените скитнически бачкатори. Космическото гориво отсега нататък щеше да се прекарва с ескорт — в разтърсения от военни действия Спирален ръкав всяка капка имаше значение.

Зет бе включила основната работна честота. Работните екипи си разменяха застъпващи се съобщения, разпореждания и новини. Пръстените отново гъмжаха от активна дейност. Фермите и херметическите камери бяха измъкнати от укритията си сред скалните отломъци и космическите площадки бяха възстановени парче по парче. Възстановени бяха и основните компоненти на частично готовите космически кораби и конструкторите работеха денонощно, за да наваксат изоставането.

Някои от скитниците бяха предложили на баща й да вдигнат и преместят корабоработилниците на друго място, да намерят друга планета с пръстени или астероиден пояс и да започнат всичко отначало.

Зет не го бе виждала толкова гневен.

— Да захвърлим всичко? — изрева той. — След като всички до един пълзяхме и лазехме седмици наред, за да скрием всяко съоръжение и да защитим работата си и инвестициите си, напъхвайки се в миша дупка? Видяхме как направиха зевесетата на пух и прах, задигнахме разбитите им кораби и сега, когато почти се изправяме на крака, искате да побегнем някъде другаде?

Зет се безпокоеше, че ханзейските военни ще се върнат. Бе въпрос единствено на време, но кланът Келъм щеше да фалира, ако загубеха корабоработилниците на Оскивъл.

— Просто си отваряйте очите — изръмжа баща й и ги прати обратно на работа.

Дел Келъм наблюдаваше работата на всички работни групи от контролния си център в една масивна куха луна като истински тиранин.

— Искам поне един завършен нов кораб до края на седмицата. Ако го довършите по-рано, за всеки има премия.

— Никакъв проблем, Дел — отвърна нечий неприветлив глас. — Просто ще се откажа от всичките си кафе паузи.

— Шиз, тук вече падаме от изтощение — добави друг работник. — Може би трябва да се науча да бачкам и насън.

— Ще чуете ли какво искам? — отвърна Дел. — Искам един от нашите собствени кораби да достави следващата пратка кометно екти в разпределителния център в Рандеву.

Зет чукна бутона на предавателя и ги стресна.

— Ей, по-добре побързайте — нося екти.

Докато кацаше в контролния комплекс и паркираше товарния кораб, слушаше нескончаемите спорове, изстреляните разпореждания и развойните доклади. Обичайната работа.

Влезе енергично в контролната стая, където баща й преглеждаше аналитичните карти на системите на съоръженията, топилните и суровинните запаси. Пунктирани линии и параболи отбелязваха притока на преработени материали. Помощните екрани показваха ситуационните доклади и графиците за бъдещи проекти.