Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

— Всичките ти работници ще хванат язва, тате — подхвърли Зет и го целуна по бакенбарда. — Как вървят нещата с компитата, които прибрахме от разрушенията на зевесетата?

Келъм се извърна и погледна към ярко осветената шумна товарителница.

— Почти приключихме с препрограмирането. Скоро ще ги включим в работа. — Той се усмихна кисело. — Поне те няма да се жалват от свръхнорменото работно време.

Зет погледна редиците дребни механични служители, компетентни компютъризирани компаньони, оцелели сред експлозиите и декомпресията, ликвидирали толкова много войници на ЗВС.

— Изглежда, са пет различни модела. — Някои бяха все още деформирани и повредени, други бяха излъскани и ремонтирани. — Никога не съм виждала тези, които приличат на военни.

— Бойни компита — отлично пригодени за тежък труд, ако питаш мен. С механичните изменения ще справим лесно. Може да се наложи да заменим някои части и компоненти, за да направим от тях пълноценни функционални машини. Изглежда, Голямата гъска е по-напреднала в това производство от нас.

— Можем да се научим, тате. — Зет беше работила с компита в корабостроителниците, но никога не бе имала собствено компи.

— Разбира се, ще се наложи да изтрием паметта им и особено на бойните — добави Келъм. — Няма съмнение, че зевесетата са ги наблъскали с всевъзможни странни програми. Дори моделите „приятел“ и „слушател“ може да са със специални системи за спешни случаи. Нямам им доверие.

— На нищо не можем да имаме доверие, тате. Ще превърнем компитата в лоялни съюзници с малко ремонт и с много любов.

Дел Келъм се начумери.

— Това е по-лесно от проблемите, които възникват с другите ни пленници. Как да препрограмираме трийсетината зевесета в лазарета?

Зет му отвърна с усмивка.

— Може би със същата тактика.

И излезе с енергична крачка.

Патрик Фицпатрик III се бе възстановил достатъчно, за да се надигне от леглото в тясната стаичка. Огледа със смътно любопитство аквариума пред вътрешната стена, — акулките се стрелкаха в него, непрестанно изследвайки ограничения си свят. Чу стъпки и с инстинктивна бдителност се обърна, но щом позна Зет, се успокои.

— Виждам, че си на крака и се разхождаш.

Тя му се усмихна, но Фицпатрик не отвърна с добронамерено отношение.

— Доколкото ми позволява тази килийка — отвърна той.

— По-широка е от животоспасяващата ти капсула. Можех просто да те оставя да се носиш в пространството с развалената ти животоподдържаща система.

— Да, можеше. Все пак си чергарка.

Тя се ядоса.

— Много съм слушала за безпардонността на зевесетата и ти си съвършено доказателство за това. Всеки порядъчен човек би ми благодарил, че съм го спасила.

— Зависи какво смятате да правите с мен.

— Всичко по реда си. Повтаряй след мен: „Благодаря, Зет, че ми спаси живота“.

— Така ли се казваш? Зет?

Тя вдигна пръст и смръщи вежди. Мъчеше се да не се издаде, че той я забавлява.

— За офицер не реагираш адекватно на заповеди. Както вече казах: „Благодаря, Зет, че ме спаси“.

— Благодаря — измърмори той.

— А сега ми кажи как ти се нрави гостоприемството ни.

— Престани да ме разиграваш.

— Тогава престани да се държиш като обиден. Знам, че си преживял сериозно изпитание, затова ще бъда по-мека. И знам, че си объркан.

— Не съм.

— Добре. В такъв случай си пъзльо. Много ти отива.

Той я изгледа изненадано.

— Виж какво, мантата ми бе разрушена от дрогите. Нямам представа колко кораби сме загубили и колко жертви сме дали, но със сигурност ни направиха на кайма. Трябва да се върна на Земята и да докладвам за случилото се.

— Довери ми се, че вече знаят — отвърна Зет. — Значителна част от вашите се измъкнаха. Побягнаха и оставиха ранените си, без дори да се опитат да спасят капсулите. Оставиха на скитниците да ви приберат и да ви лекуват. — Зет метна тъмната си коса върху рамената и го погледна право в блесналите очи. — Имаш адски късмет, че те намерихме.

Фицпатрик присви очи.

— А какво точно правите на Оскивъл? Според нашите сведения тази система е необитаема. Дрогите, които нападнаха Буунов брод, се прибраха тук.

— Съжалявам, но не мога да ти отговоря — отвърна Зет. — Голямата гъска ни създава предостатъчно проблеми. Ако им се даде и най-нищожния шанс, ще се опитат да откраднат производството ни или да ни натресат невъзможни такси, или да изпратят зевесетата, за да ни турят военно управление. Не щем. — Тя отстъпи към вратата. — Мисля, че ще е по-добре да си легнеш и да си починеш.