Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Пелидор изглеждаше съвсем объркан.

— Но щом и вие имате подобни съмнения, господин председателю, защо настояхте за възстановяване на производствените линии?

Базил отиде до мокрия бар, изля кафето, оплакна чашката и този път я напълни с някаква тъмнокафява течност. Дори само миризмата беше достатъчна, за да го ободри.

— Тъй като е очевидно, че кликиските роботи са по-малката от двете злини. Възстановеното самочувствие на нашия народ е по-важно от притесненията за възможни пъклени планове.

Пелидор се съгласи с мнението на председателя. Това му беше работата.

— В такъв случай какво ще правим с крал Питър, сър?

— Засега си мисля, че бихме могли да го държим в упоено подчинение. Сигурен съм, че фармацевтичните специалисти на Ханзата са в състояние да го направят мек като маджун. Но той ми е нужен реактивоспособен, готов да сътрудничи, да е убедителен. Без чар не става за нищо. — Базил въздъхна и отново погледна докладите. — Твърде много инвестирах в това момче… но от един момент нататък човек не може да си позволява да губи.

Откакто се бе завърнал от лунната база, бе толкова ядосан на Питър, че дори не желаеше да разговаря с него. Бе инструктирал кралската охрана, че кралят трябва да бъде ограничен в покоите си. Всички официални срещи бяха отложени.

— Ако продължава да се държи като момченце, ще го заключа в стаята му.

За късмет скорошната сватба предлагаше удобно извинение. Питър и прекрасната му съпруга Естара се бяха оттеглили на неколкодневен частен меден месец в кралското крило. Различни неотложни ангажименти бяха по-отложили това, но сега те се бяха уединили в „щастливо усамотение“. Широката публика би се радвала да си представя заниманията на кралската двойка в разкошните спални и известно време никой нямаше да задава излишни въпроси.

Но дълбоко обезпокоеният Базил поклати глава.

— Ханзата предложи на този младеж всичко на сребърен поднос. Без нас и досега щеше да си остане един гладен уличник, който живее в кочина с огромното си семейство. — Той стисна зъби. — Защо толкова упорито иска да захапе ръката, която го храни?

Базил отпи от кафето и си припомни растящата нетолерантност и съпротива на Питър, особено след декрета за абортите. Бе стигнал чак дотам, че да унизи председателя публично по време на кралската сватба. А унижението не бе нещо, което властен мъж като него можеше да понесе. Да, кралят бе имал предостатъчно възможности за избор.

Самонадеяната акция в производственото съоръжение за компита беше отвъд възможностите на Базил за точна преценка. Вярно, че Ханзата бе направила изявление относно безопасността на бойните компита — твърдеше, че повдигнатите от краля въпроси са решени и производството може да продължи. Но съмнението вече бе посято.

Пелидор мълчеше. Базил се взираше в данните по екраните и обмисляше хиляди проблеми. Докато Спиралният ръкав водеше война с явно непобедим противник, той просто нямаше време да се занимава с недодяланото неподчинение на Питър.

— Свикай основните планетарни представители и служителите от висшия ешелон на Ханзата. Време е за нова тайна среща. Направи така, че крал Питър да не разбере.

Пелидор кимна.

— Да приготвя ли досиетата на други кандидати? Разполагаме с голям брой млади мъже. Някои от тях изглеждат твърде приемливи.

Базил беше съгласен.

— Няма никакво съмнение, че крал Питър е твърде популярен и това в повечето случаи е било в наша полза, отколкото обратното. Ако народът в момента изгуби своя крал, моралният удар ще е твърде съкрушителен. — Той присви очи. — И все пак ми се ще да имам още един коз в ръкава си.

След три дни всички ханзейци бяха едновременно изненадани и доволни да прочетат изявлението на Двореца на шепота. Крал Питър бе още по-изненадан, но не чак толкова доволен.

В „нов дух на откритост“ Ханзейският съюз имаше честта да представи на своите поданици принц Даниъл, многообичания и способен по-млад брат на крал Питър и втори син на стария крал Фредерик, който — също като Питър — бе отрасъл в спокойното уединение на двореца. След широко оповестената сватба на Питър и Естара сега бе най-подходящият момент принц Даниъл също да бъде представен на широката общественост. Все пак се намираха във военно положение и можеха да се случат много неща.

Базил проследи обществената реакция. Нововербуваният „Даниъл“ беше нешлифован камък и твърде зле подготвен, но свърши чудесна работа. Беше красив и народът лесно можеше да бъде убеден да го заобича… ако нещата продължаваха да се влошават.