Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Целуна я още веднъж, преди да изгуби контрол, и Естара се притисна към него. Целувката им този път бе дълга и сластна. Най-напред усети вкуса на солта върху плътните й устни, но скоро започна да усеща само нея, притиснатото й до себе си тяло… и се запита защо Базил ги бе държал разделени толкова дълго. След няколко секунди прекъснаха задъхани целувката си, но останаха прегърнати. Естара се разсмя.

— Този път не беше ли, както трябва? — попита Питър.

— Не знам — отвърна тя. — Предполагам, че ще имаме възможност да натрупаме значителен опит.

— Ще съобразя кралската си програма съобразно нашите… практически занятия, кралице моя — отвърна Питър и двамата се целунаха отново, този път по-непринудено.

И много по-продължително.

Много по-късно тя забеляза, че той е осигурил успокояващото присъствие на една от засадените фиданки, които бе донесла от Терок, до леглото им.

Най-после бяха сами. И почна първата им брачна нощ, изпълнена със съкровени мигове, не само защото се любеха за първи път, но и защото за първи път имаха възможност да разговарят откровено насаме.

Най-тежко ранените войници и най-зле пострадалите кораби в битката при Оскивъл бяха закарани в Нова Португалия, най-близката ханзейска колония, оборудвана със съоръжения на ЗВС. Тасия остави деветнайсет ранени членове от екипажа на крайцера. Двайсет и осем вече бяха замразени в контейнерите в моргата на мантата. По-късно на Земята щяха да им бъдат отдадени пълни военни почести. Още десетина души от екипажа бяха погълнати от космическия вакуум, засмукани от пробойните в корпуса.

Оцелелите бойни кораби се прибраха един по един със скорост, каквато можеха да си позволят след приключване на наложителните спешни ремонти. Предстоеше им основен ремонт и пълен преглед на базовите космически докове на ЗВС.

Тасия бе подложена на цялостен медицински контролен преглед и лекарите я обявиха за напълно здрава, като се изключеха няколко пришки и обгаряния, които вече бяха заздравели, доколкото бе в състояние да прецени, до завръщането й на базата на Марс.

Експертите и психолозите на ЗВС интервюираха всички оцелели, което за нея бе чиста загуба на време. Те се опитаха да й обяснят с деликатност и разбиране, че скептицизмът й няма да ускори психическото й възстановяване от преживяната травма. Никой не се бе погрижил да й предложи лечебно възстановяване след убийството на Рос, нито след смъртта на баща й на Плумас. Никой не бе особено загрижен по повод на героичната, но абсолютно безсмислена смърт на Роб Бриндъл.

Генерал Ланиан прояви максимална щедрост и пусна завърналите се военни в едноседмичен отпуск. Тасия получи инструкции да почива.

Вместо това потърси родителите на Роб.

Това не беше особено трудно чрез документацията на ЗВС. Родителите на подполковник Бриндъл бяха офицери от кариерата. Макар от петнайсетина години да работеха в частния сектор, след избухването на войната с хидрогите и двамата бяха привлечени на военна служба. В момента служеха като инструктори, но ако ЗВС продължаваше да губи офицери толкова бързо, колкото на Оскивъл, родителите на Роб можеха да получат активни бойни отговорности.

Тасия ги откри в някаква антарктическа база, тренировъчно съоръжение в лагер на Южния полюс. Въпреки суровите упражнения и бойни учения, които провеждаха върху ледниците, офицерите разполагаха с уютни бараки. Антарктическият комплекс беше отлично затоплен и не му липсваха удобствата на цивилизацията. На всеки скитник те биха се сторили абсолютен лукс.

Преди да се срещне с майката и бащата на Роб, Тасия облече военната си униформа. Роб Бриндъл несъмнено щеше да получи посмъртно цяла шепа награди и медали за доброволната си героична постъпка. Сякаш това имаше някакво значение…

Лицето на Натали Бриндъл, майката на Роб, бе изтощено и лишено от емоции. Баща му Конрад беше раздразнителен и напрегнат, макар раздразнителността му да не беше насочена към Тасия. Така или иначе, Конрад Бриндъл полагаше явни усилия да контролира нервите си.

— Напразно пристигате чак тук, командващ Тамблин. Вече бяхме информирани, че синът ни е един от загиналите при Оскивъл.

Натали напъха ръце в джобовете.

— Да, получихме съобщение, подписано от самия генерал Ланиан.

— Не пристигам на официално посещение. Просто… Роб ми бе приятел — промълви Тасия. — Най-близкият ми приятел.

Без да даде възможност да я прекъсват, тя разказа как бе настоявал да получи рискованата мисия при минималния шанс да убеди извънземните да го изслушат.