Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Тогава ни пуснете да си ходим.

— След всичко, което видя? Никакви шансове. — Тя прелетя с прихващача покрай пръстена и се спусна към гигантската газова планета. — Плюс това в тази сметка не влизат кометнодобивните екипи в Куипъровия пояс.

— Нито пък трийсет и двамата затворници от ЗВС, които задържате неправомерно.

— Основателно напомняне. Те със сигурност са бреме за ресурсите ни или поне за търпението ни. Ще сме доволни, ако проявите поне елементарна благодарност, че ви спасихме.

Сякаш в потвърждение на току-що казаното, Зет прекоси слой от натрошени камъни и полетя към купчина неща, които блещукаха от отразеното от планетата сияние.

— Погледни там долу. Ето това остана от огромните ви тромави кораби след погрома на хидрогите.

Фицпатрик усети пареща болка в гърдите от обзелата го паника, щом си припомни за касапницата. Отново чу писъците, виковете… отново усети абсолютната си безпомощност.

Беше се озовал в самия център на битката и наблюдаваше ескадрилите изтребители да изгарят като молци, покосени от пламъците на горелка. Пред очите му се въртяха отломки от разкъсани на парчета крайцери манта и дори гигантски дреднаути. Хидрогите бяха успели да ударят и неговия крайцер. Фицпатрик даде заповед за евакуация, щом забеляза бойните кълба да съсредоточават сините си светкавици върху неговата манта.

Едва успя да се вмъкне в спасителната капсула и да я изстреля навреме — в същия миг корабът му се взриви на парчета, които полетяха във всички посоки, сигнализацията и животоподдържащите устройства бяха унищожени. Той беше ранен, умираше… и тогава това момиче го спаси.

— Благодаря — тихо промълви той.

Зет го изгледа изненадано. Изглежда, поне в момента нямаше желание да го дразни.

Полазиха го тръпки. Космическото гробище го ужаси. Прииска му се да се скрие.

Вторачен в отломките, Фицпатрик най-после осъзна, че той и останалите пленници биха измрели до един. До последния човек. Бойната група се беше оттеглила презглава от планетата. През изминалите оттогава месеци нито един разузнавателен кораб не беше долетял да огледа спасителните капсули. Зет Келъм и нейните скитници наистина ги бяха спасили.

По дяволите, отвратително беше да изпитва признателност към нея!

Тя вероятно бе доловила настроението му, защото в гласа й прозвучаха нотки на съчувствие, а не на сарказъм. Лично той предпочиташе насмешките й.

— Знам какво чувстваш… донякъде. Майка ми и малкият ми брат загинаха при пробив на купола, когато бях на осем години. Тогава живеехме на една астероидна обсерватория, където скитниците бяха променили орбитите на основните елементи в пояса, но е ужасно трудно да изчислиш трасетата на свободните метеорити. Бронираният стъклен купол беше разрушен, в покрива му зейна огромна дупка. Трийсетимата вътре умряха от внезапна взривна декомпресия. Почти половината трупове изчезнаха.

— Много… съжалявам, Зет.

— Помня погребението до последната подробност. Увихме всяка от жертвите в дълъг саван с избродираните символи на клановете. След това баща ми ги изхвърли извън еклиптиката с достатъчно голяма скорост, за да преодолеят притеглянето на системата. И те ще се реят во веки веков като истински скитници по капризите на гравитационните полета, следвайки собствените си Пътеводни звезди.

— Подобни… нещастни случаи често ли ви сполетяват?

Тя отново се съсредоточи върху управлението, но от погледа му не убягна проблясващата в огромните й очи влага.

— Скитниците живеят и работят във високорискова среда. Всички го осъзнават. Нещастните случаи зависят от местоположението. Просто се опитваме да не позволим даден нещастен случай да се повтори. — Той забеляза конвулсивното й преглъщане. — Всъщност нещастният случай с пробития купол, при който загинаха майка ми и брат ми, стана причина за едно забележително изобретение. Бихме продали откритието на Голямата гъска, ако не се опасявахме, че ще ни измамите.

Фицпатрик не се хвана на въдицата.

— Какво измислихте?

— Разпръскваме ситни аерогелни облаци в горните слоеве на колониалното полукълбо. Така че при възникване на пробив разкашканият аерогелен слой автоматично се засмуква от пробойната, при което я задръства и запечатва. При съприкосновението с вакуума материалът реагира като кръвните телца, които образуват коричка върху раната.

Фицпатрик си спомни за друга една скитничка, Тасия Тамблин, и нейното необичайно решение за изкуствени салове от тактическа защитна пяна за спасяването на бегълците от Буунов брод.