Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Базил му се усмихна едва-едва.

— Понякога просто обичам да погледам, генерале. Хората отдават прекалено голямо значение на официалните инспекции. Днес не ми трябва нито крал Питър, нито адмирал Стромо, нито господин Пелидор, нито никой от стотината ханзейски помощници по протокол. Искам само да видя компитата… и да поговоря с вас.

Ланиан се изпъна, сякаш предстоеше да му закачат медал.

— Получихте ли сутрешните доклади? И трите допълнителни кликиски факела са развърнати успешно. Още три свърталища на хидрогите са унищожени. Безпрецедентна победа.

— Хм. Можем поне да я използваме за пропагандни цели.

Наблюдаваше бойните компита, без да поглежда към Ланиан. Машините пристъпваха една след друга в абсолютно стройна стъпка, както бяха програмирани. Впечатлението беше зашеметяващо. Бойните компита никога не биха изпитали колебание. Изпълняваха инструкциите, без да спорят, без да поставят под въпрос етичното основание на каквато и да било заповед… и не се държаха като деца. През последните месеци му беше дошло до гуша от детинщините на принц Даниъл, на Питър, на зелените жреци, на скитниците.

— Приятно е — продължи той — да видиш за разнообразие някой стриктно да изпълнява разпорежданията ти. Ако можехме да произвеждаме и обучаваме толкова ефикасни новобранци…

Знаеше, че крал Питър все още изпитва параноични подозрения към новите компита, но го държеше на достатъчно разстояние от тях, за да предотврати по-нататъшни безразсъдни изблици.

Инженерният специалист Свендсен и главният научен сътрудник Палаву се бяха справили добре — фабриката за компита работеше на пълни обороти. След като изпрати Палаву на Рейндик Ко, за да проучи кликиските транспортали, Базил нареди на Свендсен да се посвети на изследването на донесените от Терок отломки от хидрогското кълбо. Фабриката работеше достатъчно добре и без двамата.

— Може би ще е уместно — каза Ланиан — да използваме бойни компита и за разузнавателни полети до газови гиганти на хидрогите. На тях може да се разчита повече, отколкото на нашите пилоти на военна служба. Според сведенията още двама от тях просто са изчезнали. Дотук това прави трийсет дезертьори и не успяхме да открием нито един от тях. — Той се начумери. — Всеки дезертьор е шамар в лицето ми. Не мога да си представя какво би могло да е по-важно за тези мъже от службата на Земните въоръжени сили по време на война.

— Скитниците изглежда споделят идеите им. — Базил най-после се обърна към Ланиан. — Като заговорихме за изчезнали кораби, генерале, така и така разговорът ни е конфиденциален и не се протоколира, бихте ли ми казали какво точно се случи с унищожения скитнически товарен кораб, който така е подразнил говорителката Перони? Истината ли казва тя?

— Убеден съм, че скитниците преувеличават, господин председателю. На драго сърце биха хвърлили вината върху ЗВС, вместо да си признаят, че някой техен пилот е некадърен.

Базил се намръщи.

— Да, генерале, това е публикувано в официалното комюнике на крал Питър. Но аз не му вярвам, вие също. Говорителката Перони никога не би си позволила да ни предизвика, ако нямаше доказателства. Това според мен означава, че сте извършили нещо без мое знание и съгласие. — Той присви сивите си очи. — Кажете ми какво точно се случи, за да знам как да се оправя с тази каша.

Ланиан продължи да наблюдава потока от бойни компита. Накрая каза:

— Доколкото знам, сър, случило се е един-единствен път… нарушение, за което нося пълна отговорност.

И заразказва енергично и безцеремонно как патрулният му дреднаут срещнал случайно едни скитнически товарен кораб по едно почти запустяло търговско трасе. Когато установили, че капитан Камаров има намерение да достави товара от екти на друг клиент, генерал Ланиан се позовал на административните разпореждания и конфискувал космическото гориво. Ядосаният скитнически капитан заплашил да подаде официално оплакване.

— Щеше да ни създаде огромни проблеми, господин председателю. Затова напуснах мостика и един от подкомандирите, Патрик Фицпатрик трети, в мое отсъствие реши, че би било най-добре, ако скитникът пострада от… нещастен случай. Не съм очаквал някой да открие отломките и да установи следи от изгаряне с язер.

Базил беснееше вътрешно от току-що узнатото.

— Това е втората ви грешка, генерале. Първата е, че не сте помислили предварително за последиците. Къде е този Фицпатрик сега?

— Загина като герой на Оскивъл, господин председателю. — Ланиан сбърчи чело, сякаш онова, което щеше да предложи, не му допадаше особено. — Бихме могли да признаем, че Фицпатрик е действал без заповед и че не подкрепяме действията му. Това няма ли да е достатъчно извинение, за да възстановим търговията със скитническите кланове? Не ми допада, че очерням един от смелите си воини, но резултатът би оправдал това. Така или иначе той е мъртъв.