Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ниалията беше необикновена растително-животинска форма на живот. Основният дървесен ствол израстваше от корен, а подвижният самец беше сребристобяло насекомо. Щом настъпеше моментът, пъпката се разтваряше и от нея излиташе мъжкото насекоморастение и се наслаждаваше на светлината.

Големите колкото длан женски цветове на ниалията растяха върху дебелите усукани стъбла и имаха лавандуловосини венчелистчета. В центъра имаха бял пръстен от пухкави тичинки с цветен прашец, сякаш протегнати пръсти, които подмамваха самците със силния си аромат, съблазняваха ги да се откажат от свободата си, да кацнат върху женския цвят и да го оплодят.

Един самец закръжи над ароматните цветове. Губернаторът се беше втренчил напрегнато, сякаш се опитваше с усилие на волята си да го накара да кацне. Най-накрая сребристобялото насекомо се спусна върху един цвят и мушна крачета дълбоко в пръстена тичинки. Женските венчелистчета го обгърнаха бавно и нежно, издърпаха го навътре и се събраха. Месестият цвят запулсира и се заизвива, докато самецът и самката обменяха флуидите си. Скоро крилцата на самеца щяха да окапят и от оплодения цвят щеше да узрее плодът на ниалията.

Руса’х посегна с рязко хищно движение и сграбчи току-що чифтосалата се двойка. Вдигна стиснатия си юмрук над главата си към оранжевото небе и отвори уста. Загълта сребристобелия сок — част от него се размаза по устните, бузите и брадичката му. Очите му грейнаха с мътен блясък.

След като приключи, погледна Тор’х, без да изтрие мъзгата от устата си.

— Пресният шайинг е най-добър и най-силен. Много по-… наситен от преработения. Усещам още по-близо Извора на светлината.

Тор’х беше опитвал само преработен шайинг. В големи дози наркотикът замъгляваше връзката с мрежата на тизма. За някои временният ефект беше успокояващ, но Тор’х усещаше някакво освобождение. Светлината грейваше по-ярко, мислите му се избистряха. Под въздействието на наркотика изпитваше някакво жизнерадостно въодушевление, сякаш гравитацията падаше на нула.

Смесената кръвна мъзга беше чиста и просмукала със стимуланти. Но той не посмя да пробва.

Дълбокото, притихнало безмълвие на полетата го безпокоеше. Той изпитваше нужда от разговор, за да разсее неудобството от току-що стореното от Руса’х.

— Въпреки че съм престолонаследник, бих искал да остана при теб, чичо. По-добре би било Пери’х да се върне в Призматичния палат, но той е твоят кандидат-губернатор.

Руса’х го изгледа някак особено и изтри лепкавите капки от брадичката си. После захвърли смачканото насекоморастение на земята и облиза пръстите си.

— Трябва да направиш онова, което е най-добро за илдирийския народ. Такава е твоята орис.

Тор’х знаеше какво трябва да отговори, въпреки че не беше съгласен с него.

— Да, ще се подчиня на мага-император, моя баща. Ще служа… и ще направя Империята по-могъща.

Отговорът на чичо му го изненада.

— Да се подчиниш на мага-император може да не е най-доброто, което би могъл да направиш, Тор’х. Понякога не всеки вижда ясно Извора на светлината и всеки може да се окаже заслепен и заблуден. Дори баща ти.

Тор’х не знаеше какво да отговори.

— Но той е магът-император…

— Той е… Джора’х.

Тор’х се намръщи. Изпитваше дълбоко смущение.

— Може би да се върнем в цитаделния палат, чичо? Там е по-светло.

— Можеш да се върнеш, щом искаш. Аз предпочитам да остана сам тук.

— Сам?

Тор’х изобщо не можеше да проумее как илдириец би могъл да желае подобно нещо. — Сам.

— Сенките не са ли прекалено потискащи за теб? След няколко часа първичното слънце отново ще изгрее и можем да се върнем, когато се развидели…

Руса’х го погледна. Изглежда, не изпитваше никакво безпокойство от сенките.

— След като нося светлината в себе си, няма защо да се боя от мрака.

Тор’х повдигна рамене.

— Е, след като си бил в царството на Извора на светлината, знаеш много неща, които никога няма да проумея.

— О, ще ги проумееш, Тор’х.

Засъхващият сок блестеше по лицето на Руса’х.

— Ще ти помогна да ги проумееш.

Беше само неофициална контролна обиколка на производствените линии на бойните компита — тук беше достатъчно шумно, за да може да разговаря с командващия Земните въоръжени сили, без никой да ги подслуша.

— Какво точно искате да видите, господин председателю?

Генерал Ланиан беше застанал до него: двамата наблюдаваха как абсолютно еднаквите бойни роботи се появяват от производствените станции.