Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Не става, генерале. Ако не ме лъже паметта, този млад мъж беше внук на Морийн Фицпатрик, моя предшественичка като председател на Ханзата и един от нашите най-решителни ръководители. Тя все още е жива и притежава значителна власт. Не бих искал да я предизвиквам, като използвам внука й за изкупителна жертва.

— Тогава нека го направи кралят — продължи Ланиан. — Той не знае нищо за току-що обсъденото. Ще разполага с достоверно обяснение.

— Достоверно може би… но не и правдоподобно. За голямо мое съжаление крал Питър е интелигентен и веднага ще разконспирира намеренията ми. Така или иначе, ако народът на говорителката Перони само за миг се усъмни в думите му, всякаква правдоподобност рухва. Но това е встрани от темата, генерале. Каквото и да се е случило, ние не можем да признаем вината си. Това е равносилно на политическо самоубийство, особено във военно време.

— Опитвате се да намерите решение чрез удовлетворяване на клановете, което отхвърлям категорично — продължи Венцеслас. — Искам ясно да се разбере, че в случая те са престъпниците. Макар лично аз да не намирам извинение за пиратския ви акт, именно те са виновниците за такива отчаяни действия, като ни изтезават с липсата на гориво.

— Клановете винаги са ни създавали проблеми — съгласи се генералът. — Ханзата гарантирала ли им е официално независимост?

— Никога. Те сами се обявиха за свободни и от векове действат като такива. Сега обаче това необосновано ембарго от тяхна страна може да стане повод за разрешаване на проблема с клановете веднъж завинаги.

Бойните компита продължаваха да маршируват по коридора в очакване на разпращането си по бойните кораби на ЗВС. В момента в корабостроителниците на астероидния пояс се конструираха шейсет манти разбивачи и много от компитата щяха да заемат местата си на борда им. Плановете срещу хидрогите се осъществяваха според разписанието, но спънките със скитниците пораждаха куп нови затруднения. Като председател на Ханзата Базил не можеше да го позволи.

— В една изпълнена с усложнения и поражения война би трябвало да си позволим втора кампания, която лесно ще спечелим. Да си създадем неприятел, когото можем да победим и да го разгромим окончателно. Народът ще възприеме това като крачка напред, като победа — независимо че не е най-важният проблем.

— Но хидрогите…

— Хидрогите са ударени с още три кликиски факела. А да разгромим неконтролируемите скитници ще е нов светъл ден за Ханзата. Не сте ли съгласен, генерале?

Ланиан не изглеждаше напълно убеден.

— Аз… надявам се, сър. Това е значителен политически завой. До този момент не сте пледирали за такава открита агресия.

— Досега, генерале, нещата в Спиралния ръкав се развиваха достатъчно гладко, за да предпочитаме изтънчени действия. Сега обаче основните елементи не действат като добре сглобен часовник и се нуждаем от здрава ръка, за да наместим механизмите. — Той се усмихна криво. — Само искам всеки да застане в редицата, за да продължим уверения си марш към бъдещето.

— Да, господин председателю.

Ще предприемем кампания за представяне на скитниците като смъртна опасност, ще изтъкнем колко много пъти са злоупотребявали с доверието на човешката раса. Настоящото им ембарго е само най-крещящият пример. Не забравяйте, че на наша страна са всички високи морални съображения и всякакви средства за завръщането на клановете в голямото семейство на човешката раса са напълно оправдани. Мислете съзидателно. Бъдете безжалостен, но очертайте план.

Щом Ланиан кимна в знак на съгласие, Базил му махна с ръка.

— Свободен сте, генерале. Ще остана да погледам компитата още малко.

Фицпатрик се приведе и скептично огледа скитническия прихващач, над който се извисяваха пръстените на Оскивъл.

Зет Келъм се намести на седалката на пилота, закопча ловко колана си и пръстите й зашаваха по контролното табло. После погледна нетърпеливо над рамото си.

— Смяташ ли да влизаш, Фици? Или вас зевесетата дори не са ви научили как да си закопчавате коланите?

— Може би не мога да повярвам, че ме водиш на разходка.

— Приеми го като образователно упражнение. Писна ни от вашата некадърност.

Докато той търсеше подходящ отговор, Зет разкопча с насмешлива усмивка колана си, след което отново го закопча и обясни с подчертано назидателен тон:

— Наблюдавай ме, ако не ти е ясно. Пъхни този край, докато щракне. Опъни колана, ако искаш да го стегнеш.