Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Само да имахме повече подкрепа — въздъхна Солимар.

Както Сели беше очаквала, ханзейските военни проявиха голям интерес към откритото от нея бойно кълбо. Техни учени и оръжейни инженери пристигнаха незабавно с пълен със спасително продоволствие кораб като утешителна награда за предоставянето на останките от неприятелския кораб. Но вместо да останат да помогнат за решаване на неотложните задачи, специалистите от ЗВС отлетяха с парчетата, за да ги анализират на Земята. Интересуваха се единствено от тях.

Хвърколетът изщрака и едното кондорово крило блокира. Солимар го нагласи с уверени движения и хвърколетът отново се стабилизира и се вдигна още по-нависоко.

За един зелен жрец това беше необичайно, но Солимар обичаше да се занимава с джунджурии и машинарии — ровеше се из останките на „Кайли“ и си купуваше донесени от ханзейски търговци инструменти. Харесваше му да преследва големи пеперуди над горския балдахин с хвърколети, които си конструираше сам. Веднъж го беше връхлетял лаком уайверн и той едва бе успял да се измъкне.

Световните дървета много се впечатляваха от всякакви механизми. Тъй като гората използваше само биоенергия, органичното й съзнание имаше ограничени познания за зъбни колела, бутала и шайби и младият жрец Солимар беше описал усърдно всяка част и елемент на многобройните двигатели и летателни уреди. Сега световната гора съхраняваше цялата информация и му я предоставяше при нужда, когато трябваше да ремонтира някоя повредена част. Достатъчно беше само да се включи в телевръзката, за да намери достъп до интересуващия го проблем.

Солимар направи още по-широка спирала, но опожарените пространства нямаха край.

— Май скоро няма да имаме възможност за тренировки по дървотанцьорство. Пък и време.

Двамата обичаха да разговарят за общата си страст към този спорт и за движенията, които владееха. Но в момента подобни забавления бяха немислими.

— Да — съгласи се Сели.

Няколко паднали дървета бяха заприщили един поток и водата беше наводнила ливадата и задушаваше оцелелите от огъня растения.

— Трябва да изпратим работници да разрушат бента. Водата трябва да потече надолу и да напоява земята.

Сели проследи пресъхналото корито.

— Това не е ли един от потоците, които се вливат в Огледалните езера? Селището там…

— Напълно е разрушено. Летях вече дотам. — Яките му рамене потръпнаха. — Червейните кошери са натрошени на трески. Не забелязах нито един оцелял.

Сели го прегърна по-силно. Въздухът миришеше на изгоряло. Плътните облаци се бяха скупчили и тя се надяваше да завали дъжд, ЗА да прогони миризмата и да изкъпе гората, да я освежи и почисти.

Но за това трябваше още много, много време.

— За днес достатъчно — каза Солимар. — Да се връщаме да докладваме.

Стрелнаха се обратно към далечния гъбен риф отвъд смътния хоризонт.

Да лети с „Ненаситно любопитство“ й доставяше неизменно удоволствие и Рлинда би полетяла с кораба си навсякъде, където би поискала Ханзата. Двамата с БиБоб имаха достъп до необходимото за целта екти, тъй като превозваха продоволствие и колонисти до новата мрежа от населени светове.

В момента изпълняваше товарен полет, но по специалната молба на самия председател Венцеслас целият й маршрут беше в строга зависимост от единствения пътник на борда. Тя се усмихна на настанилия се в седалката на втория пилот мъж.

— Приятно ми е, че отново си на борда, Дейвлин.

— Признавам, че и на мен ми е приятно да се срещнем отново, Рлинда. Странно, не съм ли прав?

— Председателят знае, че сме стари дружки. Или не си падаш много-много по приятели?

— Не са много. Особено след като започнах да работя за Ханзата.

Тя включи на автопилот и се отпусна върху облегалката на подсилената седалка.

— Значи е дошло време за малко почивка и истински живот. Искаш ли да поиграем на една игра, докато летим? Имам голям избор развлекателни опции.

— Не.

Тонът му не беше груб, а безразличен.

Рлинда се усмихна сдържано — знаеше, че е костелив орех.

— Да искаш да ти приготвя нещо специално за вечеря? Имам доста рецепти.

— Не.

Тя потри ръце.

— Ами в такъв случай да побъбрим за разтуха?

— Не.

Тя примигна.

— Май само ти досаждам, Дейвлин. Признай си.

— Да.

— Мислех си, че шпионите са любезни и се нагаждат към всякакви ситуации.

— Не съм шпионин, а специалист по смътни загадки и екзосоциологичен изследовател.