Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Удру’х се постара лицето му да не трепне.

— Тя размекна както сърцето, така и разума му. Но след като се възкачи и пое тизма, вярвам… трябва да вярвам, че като маг-император ще върши онова, което е правилно за Империята.

— Аз искам да върша онова, което е правилно — заяви Даро’х и на Удру’х му олекна.

Губернаторът на Добро беше събрал в едно добре осветено, но аскетично учебно помещение петте деца от смесено потекло на Нира Кали. Род’х, второто по възраст дете на Нира, син на самия Удру’х, се поклони на баща си. Беше на шест, но беше прекалено развит за годините си. Губернаторът знаеше, че момчето има големи възможности, макар и не чак като тези на Осира’х.

Другите три — Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н — бяха подложени на целодневно интензивно обучение от медицински служители, учени, духовни наставници и самия Удру’х. Свещеници-философи използваха духовната си енергия, за да насочват децата и да развиват телепатичните им умения. Всички деца на Нира със смесено потекло вече бяха достигнали способностите на възрастен философ-свещеник.

— Тези пет деца са ядрото на нашия план, Даро’х — обясни Удру’х. — Дори тук стражите и чиновниците не са изцяло осведомени за мащаба на нашите намерения. Твоят собствен баща не ги проумяваше, докато не се възкачи като маг-император. Но ти си длъжен да знаеш, Даро’х, защото ти ще ръководиш работата, когато настъпи времето ти… макар да се надявам, че след толкова много поколения това ще е последното. Ако проектът на Добро достигне своята кулминация, най-после можем да се превърнем в нормална отломъчна колония, достойна част от Илдирийската империя без никакви тайни.

— Готов съм да слушам, губернаторе.

Удру’х помълча малко: питаше се откъде да започне.

— Преди десет хиляди години титанична война разтърсила Спиралния ръкав като буря. Хидрогите се съюзили с фероуите срещу венталите и верданите.

— Участвали ли са илдирийците в тази война? В Сага за седемте слънца не е отбелязано нищо за нея.

— Участвали сме… но само така, както лешояди участват в сражение. Били сме твърде незначителни в мащабите на колосалната разруха. Докато не се намесила кликиската раса. Те разработили своя кликиски факел и унищожили много газови гиганти, което насочило гнева на хидрогите срещу скалистите светове, включително и нашия. Не ни разбирали и дори нямали желание за това. Хидрогите просто съсипвали всичко по пътя си. Точно тогава кликиските роботи се опълчили срещу своите господари, за да ги изтребят и да се освободят. На своя машинен език и с координираната си компютърна мощ успели да установят контакт с хидрогите. Открили общи интереси, изградили връзка и форма на комуникация, безгранично по-сложна от всичко, което възприемаме като език. Успели да принудят хидрогите да разберат какви са и да ги убедят да подкрепят роботите при унищожаването на кликиската раса.

— А как сме се намесили ние? — попита Даро’х.

Децата със смесено потекло също слушаха съсредоточено — разбираха, че в тази история се съдържа отговорът, който предопределя съдбата им.

— След като хидрогите унищожили десетки наши светове, тогавашният маг-император постигнал съгласие с кликиските роботи, които приели да станат наши посредници пред хидрогите. Роботите използвали комуникативните си умения, за да убедят хидрогите да не нападат нашите отломъчни колонии, а като отплата илдирийците помогнали на роботите да изтребят расата на своите създатели.

Даро’х се намръщи.

— Това е… недостойно.

Удру’х въздъхна дълбоко и отговори:

— Но за сметка на това Илдирийската империя оцеляла, а кликисите — не.

Младият кандидат-губернатор слушаше с изумление и ужас. Удру’х продължи:

— Но никога не сме се доверявали изцяло на роботите. Те са машини и почти толкова различни от нас, колкото и хидрогите. В древния договор сме се споразумели за много неща с роботите, но винаги сме знаели, че не можем да разчитаме на тях, както сме знаели, че и хидрогите няма да спазват примирието завинаги. И за да се защитим, потърсихме нов начин за установяване на контакт между илдирийците и хидрогите, средство за комуникация, което превъзхожда обикновените думи и мисли. Започнали сме тази програма преди хиляди години, съчетавали сме категории и родословни линии, които да увеличат собствените ни телепатични възможности. Но дори най-добрите образци от всяко едно поколение са увеличавали възможностите ни в съвсем незначителна степен.