Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— След хиляди години най-после сме развили категорията на свещениците-философи, които притежават подобрени духовни умения — продължи той. — Те могат да се свързват по-безпрепятствено с тизма от останалите категории, макар и не чак толкова, колкото мага-император и преките му роднини по кръвна линия. И макар всяко следващо поколение свещеници-философи да е малко по-надарено от предишното, учените изпаднали в отчаяние, че няма да достигнем нужната ни степен навреме.

Даро’х отгатна продължението.

— И точно тогава са дошли хората.

На лицето на Удру’х се появи сардонична усмивка.

— Да. Хората ни предлагат генетично разнообразие, което ни помага да правим скокове най-малко от стотина поколения. Примесени с илдирийска кръвна линия, духовните им възможности са мощен катализатор. Кликиските роботи не успяха да опазят илдирийските светове от хидрогите, независимо дали заради неспособността си, или от злонамереност. Така или иначе, имаме нужда от свой собствен мост за пряка връзка.

— В такъв случай мразят ли ни кликиските роботи?

Удру’х го погледна.

— Не можем да знаем какво мислят роботите, но знаем, че са способни на предателство и измяна. Ясно е обаче, че все повече започват да се страхуват от нас, тъй като губят превъзходството си, а войната продължава да ескалира. Ние знаем много неща, които те не искат другите да си спомнят.

В дъното на стаята Осира’х приключи с едно тренировъчно упражнение и се втурна към тях с грейнали очи. Губернаторът на Добро се усмихна и протегна ръце към нея, а Даро’х огледа с любопитство природената си сестра.

— Така че Осира’х трябва да стане нашия посредник. Разчитаме на нея, за да уредим отношенията си с хидрогите.

Момиченцето му се усмихна мило, но отговори с официален тон:

— Ще се подготвя, губернаторе. Обещавам.

Носеха се върху лекотоварния хвърколет над унищожената световна гора. Сели се беше вкопчила в кръста на зеления жрец. Вече беше летяла със Солимар безброй пъти и отдавна беше преодоляла страха си от нестабилното превозно средство, което се тресеше от размахването на кондоровите криле.

Но не й беше неприятно да използва всеки повод да се притисне плътно към якия гръб на младия мъж. Ай се струваше, че и на Солимар не му е неприятно.

Зеленият жрец увеличи скоростта и двигателят забуботи още по-силно. Кръжаха над поредната изпепелена площ.

— Като че ли няма край — каза Солимар. — Летим вече часове, а разрухата се простира навсякъде.

Сели усещаше скръбта на приятеля си — тя беше сграбчила и нейното сърце. Приискай се да го утеши, да му каже, че всичко ще се оправи, че световната гора ще се съвземе, но макар да беше убедена, че това е самата истина, задачата по възстановяване на щетите й изглеждаше почти неизпълнима.

— Световната гора е ужасяващо наранена — отговори тя. — Може би най-важното, което можем да направим, е да вярваме. Нека дърветата черпят увереност от теб, Солимар. Ти си зелен жрец. Сигурно се нуждаят от надежда, както и от време, за да се излекуват.

Усети, че младият зелен жрец отпусна рамене.

— Права си, Сели. При първата война с хидрогите, много отдавна, световната гора е понесла още по-голямо поражение, но е успяла да се възстанови…

— Хей, внимавай къде летиш!

Солимар смени посоката, като едва избегна един дебел почернял клон.

— Няма да позволя да пострадаш, Сели. Твърде много усилия ми костваше спасяването ти първия път.

Тя го плесна закачливо по ръката и пак се притисна към него. Солимар винаги й се притичаше на помощ в необходимия момент.

По време на нападението на хидрогите срещу гората Сели се беше озовала заклещена в гъбения риф. Успя да избяга по ръбовете му и се запрехвърля с акробатични номера и дървотанцьорски движения от един опасен клон върху друг. Но пожарът се разпространяваше мълниеносно и прекъсваше всички възможности за бягство. Беше попаднала в капан, уплашена и безпомощна — и в същия момент до слуха й достигна пърпоренето на хвърколета. Погледна нагоре и разпери ръце с отчаяна надежда, а Солимар се спусна и я измъкна от челюстите на смъртта.

Сели почти не го беше забелязвала, преди да я спаси. Толкова високомерна и самовлюбена ли беше? Естара положително би отговорила утвърдително, но пък след нападението на хидрогите Сели се беше променила много.

Сега всеки ден двамата със Солимар яхваха хвърколета, за да огледат пораженията, докато зелените жреци под тях обикаляха обгорените гъсталаци, за да почистват опустошенията и да спасяват фиданки. Деца и млади жреци ровеха из пепелта, за да търсят оцелели обгорели семенници, други почистваха парникови участъци и грижливо засяваха семенниците, за да покълнат от тях нежни филизи.