Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Даро’х се намръщи, загледан към ниските бараки зад оградата.

— Не осъзнават ли приноса си за благоденствието на Империята?

— Човеците не са поданици на Империята. Те не споделят дългосрочните ни цели.

— Може би просто не ги разбират?

Губернаторът на Добро тръсна глава.

— Те не ги уважават и никога няма да почнат да ги уважават.

Когато не бяха на смяна, хората обработваха малки градинки в двора. Иначе свободните от разплодителната програма изпълняваха ежедневните си задължения — копаеха в хълмовете опалесцентни кости, които се продаваха като изключителна рядкост из Илдирийската империя.

Даро’х наблюдаваше лагерните дейности и попиваше всяка подробност.

— А позволена ли им е известна свобода? Изграждат ли свои собствени обществени групи и семейни единици? Избират ли сами къде да живеят и да спят, без да им се разпорежда точно в кое легло или постройка?

— Упражняваме достатъчно контрол, за да служат на нашите цели, но отчитаме и недостатъците от налагането на прекомерни ограничения. Малко отстъпчивост допринася за по-голяма готовност за сътрудничество от тяхна страна. Един от тях, здравенякът Бен Стоунър, е нещо като официален представител на лагера. Ще те запозная с него.

Даро’х като че ли не можа да го разбере.

— А как упражнява контрол над човеците?

— Обикновено се вслушват в предложенията му. Преди сто осемдесет и пет техни години илдирийците докарали техния повреден заселнически кораб на Добро. Известно време илдирийците и хората живеели заедно, но… някои неприятни събития променили ситуацията и един от предшествениците ми бил принуден да затвори колонистите, а магът-император Юра’х взел мъдрото решение да ги включи в нашата дългосрочна разплодителна програма. Отначало те се противопоставили — надявали се, че обстоятелствата ще се променят. Но моят предшественик знаел, че подобни убеждения и така наречените естествени свободи, които смятали за гарантирани, можели да бъдат изтръгнати от тях за около едно-две поколения с помощта на подходящо обучение и лишения.

— Щом човеците са се противопоставили, не е ли било възможно да прибегнем до изкуствено осеменяване? Специфично оплождане и имплантация на ембриони?

— Възможно е било, но е много по-трудно и много по-неефикасно. Установихме също така, че заченати по изкуствен начин деца от смесено потекло се раждат несвързани или не напълно свързани с тизма. Ако го позволим, обричаме нашия план на неуспех. Но тази възможност остава в сила, ако възникне подобна нужда.

Даро’х се приближи до оградата. На централната площадка с душове и пейки за чакащите реда си медицински служители къпеха човешките жени, които се връщаха от работа, и си записваха името и генетичния код на всяка. В досиетата им имаше графа, в която беше отбелязан върховият момент за оплождане.

— Установено е, че смесването с човешка кръв определено усилва някои илдирийски качества. Дете дори само с една осма човешки гени е по-вероятно да стане по-силен работник, по-талантлив певец, по-надарен учен. В много случаи те приличат на илдирийци и ги възпитаваме като такива. Други се различават толкова категорично, че ги задържаме на Добро, докато достигнат зрелост, и отново ги кръстосваме с надеждата да се получи сполучливо потомство.

Лекарите избраха четири голи жени и ги поведоха към разплодителните бараки. Там щяха да бъдат предоставени на грижливо подбрани според фазата на разплодителната програма мъжки индивиди от конкретна илдирийска категория. При необходимост събираха сперма от човешките мъже, но илдирийските жени не зачеваха твърде лесно.

— Човешките жени са по-плодовити от илдирийките. Размножават се като гризачи, което е в наш плюс.

Даро’х беше силно впечатлен.

— Затова ли хората с такова настървение колонизират толкова много светове? Тъй като расата им се увеличава и имат нужда от повече място?

Удру’х поклати глава.

— Нямат нужда от място. Те просто искат още и още. Такава им е природата.

Удру’х си спомни собствените си въпроси и реакции, когато беше по-млад и се запознаваше с цялата тази информация, след като стана кандидат-губернатор на Добро. Беше също толкова наивен като Даро’х, който изобщо не се досещаше за онова, което се случва на Добро. Истината се избистряше постепенно — и Удру’х беше посветил живота си на тази дейност.

Даро’х щеше да постъпи по същия начин.

— Баща ми е прекарал дълго време с една човешка жена, зелена жрица — продължи младият кандидат-губернатор. — И досега говори за нея.