Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Отворете оръжейните люкове. Включете енергийните метатели.

След като оръжейните офицери потвърдиха изпълнението на заповедта, на Зан’нх му хрумна нова идея.

— Разгърнете всички слънчеви стабилизатори максимално. Изпънете флаговете и поляризирайте отражателното покритие.

Гледката беше страховита. Корабите разгърнаха периферните проекции и се издуха заплашително.

Зан’нх сви устни. Чрез тизма баща му щеше да усети как действа.

— Сега изпратете запитване какво търсят тук.

След като предупреждението беше предадено, от ханзейския облачен комбайн се получи смирено и изпълнено с тревога съобщение. Без все още да е взел решение как да постъпи, Зан’нх даде знак на офицера за свръзка.

— Ало — чу се мъжки глас. — Новият адар ли е? Божичко, демонстрацията на сила е много впечатляваща — красива, но и заплашителна по свой си начин. Ало? Казвам се Съливан Голд, управител на промишления комплекс. Предполагам знаете, че сме абсолютно невъоръжени.

Зан’нх се замисли за момент.

— Толкова по-зле за вас, Съливан Голд, тъй като моите бойни лайнери са в пълно бойно въоръжение.

Закрачи из командния център. Питаше се как бил постъпил адар Кори’нх в тази ситуация. Трябваше да изпрати предупреждение на човеците.

— Теранският ханзейски съюз очевидно е превишил правата си и Илдирийската империя има основание да предприеме съответните действия.

Човекът отсреща явно се притесни.

— О, хайде сега! При цялото това напрежение из целия Спирален ръкав действително ли имате желание да разпалвате ненужна война срещу Ханзата? Нито една от нашите раси не го желае.

Нахалният човек безспорно беше прав. Зан’нх също не го желаеше. Неговите бойни лайнери лесно можеха да припишат унищожението на облачния комбайн на хидрогите, но хората и илдирийците не бяха във война. И все пак… наглостта и егоистичната им самонадеяност го дразнеха. Защо изобщо си мислеха, че имат някакво право?

Въпреки че тонът на представилия се като Съливан Голд беше почтителен, той запазваше самообладание.

— Имам предложение, сър. Защо не обсъдим начини за излизане от ситуацията като джентълмени? В края на краищата Кронха 3 е газов гигант. Няма съмнение, че има достатъчно място за две съоръжения за добив на екти, нали? Ханзата може и да е действала прибързано, но бихме могли да уредим нещата. Гарантирам, че няма да си пречим взаимно.

И зачака отговора, но отговор не последва. Зан’нх знаеше, че мълчанието е ефикасно оръжие.

Обезпокоеният човек продължи да настоява:

— Вижте, нека да ви поканя заедно с вашия главен минно-добивник на нашето съоръжение. Ще ви покажем всичко, което сме направили, и ще ви предоставим събраната информация за климатичните условия. Това ще спомогне за по-голямата ефикасност на вашата дейност. Става ли?

„Добре“, помисли си Зан’нх. Ситуацията несъмнено се развиваше в правилната посока. Но още дълго запази мълчание: наслаждаваше се на тревожното очакване, в което се намираше ханзейският екип.

Нетърпеливият човек продължи, преди Зан’нх да реши да наруши напрегнатото очакване.

— Или, ако предпочитате, сам ще долетя до вашите бойни лайнери, за да разговаряме очи в очи. Мога да се придвижа. Как решаваме, при мен или при вас?

Адар Кори’нх би го посъветвал да потърси начин за приключване на конфликта без излишни жертви. Той искаше така да бъде запомнен в Сагата.

Зан’нх предпочете да не демонстрира излишно гостоприемство спрямо тези натрапници. Щеше да им предостави първата стъпка.

— Ще дойда на вашето съоръжение. Ще разрешим ситуацията без излишни загуби.

— Отлично.

Зан’нх знаеше, че в случая има надмощие — както военно, така и психологическо. При всяко положение Империята щеше да излезе с достойнство от ситуацията.

Кликиският робот влезе в Призматичния палат направо, като пренебрегна традиционния спираловиден маршрут за поклонници, който прекосяваше седемте радиални потока. Масивната бръмбароподобна машина мина покрай опулените илдирийски молители, стекли се в Миджистра, за да лицезрат своя нов маг-император.

Разгневените стражи обкръжиха робота и се опитаха да забавят неумолимото му напредване. Други се втурнаха да съобщят в небесната сферична зала, където настанилият се в какавидения трон Джора’х даваше прием. Магът-император току-що беше обявил дългоочакваното си заминаване за Добро.

Мускулестата Язра’х седеше седнала до баща си в залата за приеми, а в краката й се бяха изтегнали трите й домашни исикски котки. Кожата на свирепите животни потрепваше на вълни от помръдващите под нея сухожилия и мощни мускули. Щом първият пратеник се втурна в залата, Язра’х моментално се изправи.