Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Един кликиски робот идва насам, господарю! Отказва да спре.

Без да се церемони, зловещият насекомоподобен автомат влезе с грохот в ослепително осветената небесна сферична зала. Матовочерният екзоскелет на робота като че ли погълна многоцветната ярка слънчева светлина. Роботът въртеше плоската си глава, осеяна с множество пурпурночервени оптически сензори, които проблясваха като зловещи червени звезди, без да спре да напредва със заплашителна грациозност върху тънките си като пръсти крака към какавидения трон.

Илдирийската стража го следваше по петите с приведени рамене, сякаш готова да го разкъса сегмент по сегмент. Джора’х вдигна ръка, за да укроти гнева им срещу могъщата древна машина.

— Не съм предизвестен, че кликиските роботи искат да бъдат приети. Какви намерения те водят тук?

Роботът се изправи — извиси се с цял метър над наобиколилите го стражи.

— Аз съм Декик. — Гласът му изстърга като метал върху камък. — Идвам да получа отговори.

Присъстващите ахнаха. Всички зачакаха да разберат как ще се справи със ситуацията всемогъщият им вожд.

Джора’х заговори със силен и властен тон:

— Нямаш никакво право да настояваш за отговори от илдирийците.

— Кликиските роботи са обезпокоени от твоите действия. На Добро. На Марата. Имаме право да разберем. Ти нарушаваш обещанията. Не се съобразяваш с нас.

Джора’х усети как го обзема гняв. Не беше получавал никакви необичайни доклади относно Марата, която беше почти опустяла заради сезона на мрака, а и не долавяше нищо необичайно чрез тизма, но пък и връзката с брат му Ави’х не беше особено силна. А как бяха научили кликиските роботи за Добро?

— Проблемите на Илдирийската империя не са грижа на кликиските роботи — отвърна той. — Решенията, които вземам, са за благоденствието на моя народ и не се нуждаят от вашето одобрение.

Полусферичната черупка на Декик се разцепи на две, сякаш той се готвеше да отлети.

— Имаме споразумение за Марата. Ти не спазваш условията.

Магът-император присви ярките си като сапфири очи, сякаш му прилоша от толкова много тайни. После се обърна към присъстващите в залата:

— Оставете ни. Трябва да разговарям насаме.

Стражите се спогледаха тревожно и Джора’х добави:

— Язра’х, ти можеш да останеш. Защити ме, ако се наложи.

Дъщеря му остана права, не по-малко заплашителна от всеки от въоръжените стражи. Трите домашни хищника ръмжаха гърлено.

След като молителите, придворните и стражите напуснаха небесната сферична зала, Джора’х най-после отговори на черния робот:

— За всяка сделка са необходими двама участници. Вие роботите ни предадохте. Хидрогите продължават да нападат илдирийски светове, а вие не им пречите. Следователно или сте предатели, или сте безполезни.

Декик като че ли се поколеба, но не отстъпи.

— При издирването си на останките от вердани хидрогите разрушават всяка гориста планета, която срещнат по пътя си. Някои от тези планети се оказаха илдирийски. Не можехме да ги спрем.

Джора’х се надигна; чувстваше се неудобно в какавидения трон.

— Можехте да им съобщите местонахождението на световната гора. Това би спасило илдирийските планети.

Още докато го казваше, изпита съжаление, че предава извисяващите се световни дървета, които го бяха впечатлили по време на посещението му при Рейналд… любимите дървета на Нира.

— Предпочетохме да не разкриваме местонахождението на световната гора — отговори Декик.

— И заради този ваш избор много от моите поданици загинаха. Преди няколко столетия ние ви възкресихме, както бяхме обещали, и спазваме поетата от нашата цивилизация клетва да не създаваме роботи и разумни машини под никаква форма. Илдирийската империя спазва своите обещания. Това е всичко, което е нужно да знаете. Сега изпълнете вашата част от споразуменията.

Не откъсваше непреклонния си поглед от Декик. Роботът не помръдваше — приличаше на някаква кошмарна статуя. Язра’х стоеше до исикските си котки, които бяха приклекнали, готови да скочат. Личеше й, че е изненадана от онова, което току-що беше чула.

След продължителна пауза Декик реши да се оттегли, макар и явно неудовлетворен. Завъртя внушителното си туловище и напусна Призматичния палат, без да изрече нито дума повече. Магът-император не откъсваше поглед от него, а Язра’х не сваляше очи от баща си. В небесната сферична зала се възцари необичайна тишина.

Джора’х беше объркан — и доволен, че дъщеря му мълчи. Вече не можеше да разчита на посредничеството на роботите пред хидрогите. Роботите по-скоро биха направили опит да насочат обитаващите ядрата извънземни срещу илдирийците, както и срещу хората.