Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Знаех си аз, че не е на добре.

Съливан погледна още веднъж бойните лайнери и забърза към комуникационния център. Досега илдирийците никога не бяха представлявали заплаха, но тези кораби можеха да унищожат облачния комбайн за минути, ако сметнеха, че провокацията е прекалено дръзка.

— По-добре веднага да разговарям с тях. Може да загазим, ако не им допадне чарът ми.

— Да, може да загазим — повтори Колкер.

На Съливан не му стана ясно дали зеленият жрец се съгласява с него, или се опитва да се пошегува.

Веднага щом получи инструкциите от мага-император, Зан’нх събра екипажите на седемте бойни лайнера и екип за небесна мина, а главният миннодобивник Хроа’кс подготви един облачен комбайн за транспортиране до близкия газов гигант. Кой би могъл да предположи, че амбициозните ханзейски производители вече са на небесните минни полета? Не, младият адар се тревожеше от среща с отмъстителните хидроги, но не и с алчните човеци.

Това бе първата му истинска проверка като главнокомандващ на Слънчевия флот. Воините и магът-император щяха да следя внимателно как ще се справи със ситуацията. Дали ще прояви непреклонност и сила… или просто ще подмине наглостта на хората? Причиняваше ли някаква реална вреда нарушението им? Никаква.

Но те отдавна бяха доказали, че щом им предоставиш и най-малката възможност, се възползват от нея и стават все по-нагли и по-нагли.

Адар Кори’нх беше жертвал живота си, за да прочисти тази планета от нахлуването на хидрогите, и си бе извоювал завинаги заслужено място в Сага за седемте слънца. Беше го направил, за да защити достойнството си и в името на мага-император и на Илдирийската империя. Великият адар никога не би жертвал себе си и четирийсет и деветте бойни лайнера заради шайка безпринципни човеци.

Решен да действа по справедлив начин, Зан’нх се беше изправил в командния център на своята септа, която ескортираше най-огромната небесна фабрика илдирийско производство към очакващия ги газов гигант. Двойната звезда Кронха, най-близката звездна система до Илдира, се състоеше от две от седемте слънца в небето на централния свят. Единичната газова планета на Кронха беше първият обект, върху който илдирийците бяха добивали екти, но съоръженията бяха унищожени при разрушителните действия на хидрогите още в началото на войната.

Сега Зан’нх възнамеряваше да възвърне този свят за нуждите на илдирийската индустрия.

Огромната планета изпълваше почти целия екран на предната наблюдателница на бойния лайнер — богатите на водород течения, подходящи за добиване на космическо гориво, се вихреха в атмосферата. Колосалната небесна фабрика се носеше отзад, теглена на буксир с максимална скорост. Обновеното под ръководството на най-възрастния представител на небесния миннодобив Хроа’кс съоръжение гъмжеше от илдирийски работници, които нямаха търпение да започнат да обработват облаците на Кронха 3, за да попълнят стопяващите се запаси от екти на Империята, както беше заповядал магът-император.

Но преди това Зан’нх трябваше да реши проблема с нарушителите.

Според онова, което му беше известно, ненаситните човеци заграбваха всичко, което си пожелаят.

Бекх! Както постъпиха на Крена.

Старият адар му беше разказвал как хората се втурнали към Крена, за да заграбят изоставените хранителни запаси, след като Слънчевият флот беше евакуирал пострадалите от ослепяващата чума илдирийци. Въпреки че бяха платили на мага-император за разрешението да го направят, човеците бяха постъпили като ненаситни лешояди — бяха се възползвали от трагедията на илдирийците.

Зан’нх издаваше заповеди с хладнокръвен тон.

— Откачете небесната фабрика от буксирните въжета, та Хроа’кс да избере най-добрата позиция сред облачните платформи. Той ще иска да започне дейностите си.

Зан’нх стисна парапета на командния пункт; стараеше се тонът му да е непреклонен и категоричен. Сега той беше адарът и приемаше заповеди единствено от мага-император.

— След това всички бойни лайнери да ме придружат.

Не искаше да предизвиква война… освен ако не се наложеше.

Все така следвани от небесната мина, седемте орнаментирани бойни кораба се спуснаха в атмосферата на Кронха 3 към облачния комбайн на Ханзата. Човешкото съоръжение се носеше безгрижно в пространството и изхвърляше отработени газове от извършваните на пълна мощност дейности. Не беше голямо колкото илдирийска небесна фабрика и вероятно екипът му беше далеч по-малоброен. Бойните лайнери можеха да го разрушат с лекота, ако се наложеше.