Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Тасия обикаляше със совалката около бронираните бойни кораби и си представяше как всеки от тях нанася смъртоносен удар срещу бойните кълба. Докато оглеждаше напомнящите скелети конструкции на разбивачите, установи, че в общи линии са подобни на стандартната манта на ЗВС, но без удобствата за екипажа. Напомняха самоходни чукове за разтрошаване на кристалните черупки на бойните кълба.

До този момент кликиските факли бяха единствените абсолютно надеждни оръжия, които хората използваха срещу хидрогите, и след като Тасия беше разгърнала успешно факела срещу Пторо, и други запалени офицери искаха да изпълнят такава задача. Председателят Венцеслас и крал Питър бяха наредили още три факела да бъдат използвани срещу газови гиганти…

Повече от всичко Тасия искаше да нанесе още един удар срещу извънземния неприятел… а след това още много пъти. Щяха да минат месеци, докато разбивачите бъдат завършени, докато се монтират всички конструктивни и усилващи компоненти, докато инсталират масивните двигатели. Но тя се надяваше да не пропусне възможността да се качи на борда на някой от тях, след като най-накрая бъдат готови.

Когато двамата с непонятно различния Джес най-после останаха насаме в служебния й кабинет, Ческа изпита огромно желание да се хвърли в прегръдките му. Но не можеше да си го позволи заради опасните изменения в него. Припукващата от тялото му енергия го беше превърнала в ходещ оголен електрически кабел.

— Какво се е случило с теб? Обясни ми как… как така се промени, Джес?

Заоглежда красивото му откровено лице, сините очи, правия нос — спомни си как го беше обсипвала с целувки.

Той вдигна ръце, за да не се приближава към него. Тя огледа сякаш импрегнираната му с масло влажна кожа, покрита с перлена дреха — не, по-скоро обвивка. Полупрозрачните му ръце и лицето му блещукаха, все едно плътта му беше поела призрачната фосфоресценция на дълбоководните твари. Рециклираният въздух около него миришеше на озон, сякаш зареден с йони от електрическа буря.

— Жив съм благодарение на венталите, но вече не съм човек, Ческа. Самият аз не съм наясно с всичко, на което съм способен… но е изумително.

— Докато човекът, когото познавах и обичах, все още е някъде вътре в теб, Джес, все може да намерим някакъв начин да сме заедно. Нашата Пътеводна звезда ще ни посочи как.

Джес отново й направи жест да остане на разстояние.

— Това е много по-огромно от нас двамата заедно, Ческа. Има безкрайно много неща, безкрайно много, които мога да свърша за всички нас. Вече имаме решението за изход от кризата. С помощта на скитниците мога да спася не само една раса, а две. Хората и венталите.

Тя седна рязко на стола зад бюрото си и замига от объркване и недоумение.

— Налага се да обясниш по-подробно. Какви са тези… вентали?

— Невероятни водни създания, силни колкото хидрогите. Сега са в тялото ми. Венталите и дрогите са били смъртни врагове в огромен конфликт преди десет хиляди години. Аз им помогнах да възкръснат, за да се сражават заедно с нас в тази война.

— Но какво общо има това с нас двамата?

Джес огледа ръцете си — водните капки пълзяха като живи по кожата му. След което й заразказва какво се беше случило с него.

— Тялото ми съдържа огромна енергия, но тя не е изцяло под мой контрол. Не смея да докосна никого, защото със сигурност ще го нараня. Сега съм… различен и нося отговорност. Залогът е прекалено голям, за да мислим само за нас двамата.

Ческа кимна, без да дава израз на унинието си. Залогът винаги беше голям. А тя винаги правеше необходимата саможертва. Такъв беше нейният жребий и тя го беше приела още когато стана говорителка на всички кланове.

— Това е абсурдна ситуация, Джес.

— Дай ми време, Ческа. Венталите са изумително могъщи. Ще намеря начин да… да бъдем заедно… някак си. Знаеш, че любовта ми към теб не се е променила.

— Знам, Джес. Но това не улеснява нещата.

Той заговори по-тихо:

— Не съм искал тази мощ, но я притежавам и платих скъпо за нея. В момента спасяването на венталите и победата над хидрогите е най-важното за мен.

— Тогава нека ти помогна. Само кажи как.

— Необходима е помощта на клановете. Не бих могъл да се справя сам.

Едва сега тя забеляза, че той не диша и че си поема въздух само за да произнася думите по-високо.

Не помръдна: опита се да се престори, че това е просто един делови разговор.

— Ще организирам среща със скитниците. Всички ще искат да чуят историята ти, особено след като ни предоставяш възможност да се справим с дрогите.