Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Мислех, че в момента прескачате през транспорталите и изследвате светове.

Отпи глътка вода, без да предложи нещо освежаващо на Лотце.

— Реших, че е прекалено рисковано.

— Прекалено рисковано дори за вас? Твърде любопитно.

— Има два вида риск, господин председателю — възбуждащ и глупашки непремерен. Неведнъж сте се опитвали да ме убедите да не изследвам непроверени координати, за да не изчезна, както се случи с Маргарет Коликос.

— Ако наистина бяхте изчезнали, поне нямаше да се тревожим заради цялата секретна информация в главата ви.

— Не това ви безпокои, господин председателю.

— Всъщност сте прав. И така — защо сте в покоите ми в кратките мигове на относително лично спокойствие?

— Дойдох с цялото необходимо уважение към вас да помоля за една услуга. Вярвам, че години наред съм служил достойно на Ханзата.

Базил повдигна вежди. Лотце никога не бе имал особени нужди или желания.

— И какво искате?

— Искам… да се прибера у дома… или онова, което бях превърнал в свой дом през последните години. На Крена. Там ми харесва.

Интересно. Дейвлин явно беше полагал успешни усилия да не покаже колко много му харесва на Крена и каква сърдечна топлота изпитва към колонистите там. Председателят си помисли, че подобна слабост е твърде необичайна за човек като него.

— Искате… да се оттеглите?

Базил не можеше да схване съвсем ясно намеренията му. Смяташе, че двамата твърде много си приличат в увлечението си по работата и че не изпитват никакъв интерес към странични занимания. „Почивка“ за тях беше непонятен израз.

— Наречете го кратък отдих, ако предпочитате. Не е нужно да е за постоянно.

Базил не можеше да възрази на подобна молба. Лотце със сигурност си беше заслужил почивката, но го обезпокои самият факт, че я иска.

— Седем от зелените жреци се оттеглиха, скитниците прекратиха доставките на екти без никакво обяснение, а сега и вие искате да си ходите. Това ми напомня за побягнали от потъващ кораб плъхове.

Лотце запази хладнокръвно мълчание. Беше изложил искането си и чакаше председателят да се съгласи. Базил отлично си даваше сметка, че е в деликатно положение: ако Ханзата се надяваше отново да се възползва от услугите на агента по културни въпроси, не би могъл да си позволи да му откаже. Дейвлин просто можеше да изчезне. Завинаги.

Без да се съобразява, че има посетител, Базил започна да се съблича, за да си легне.

— Тъй като нямам неотложни поръчки за вас, господин Лотце, предполагам, че Крена е точно толкова подходяща, колкото всяко друго местенце. Ако отседнете там, поне ще знам къде да ви намеря.

Лотце се усмихна загадъчно.

— Така ли?

Базил се навъси.

— Вървете си, преди да съм променил решението си. Предпочитате ли да си тръгнете по същия мистериозен начин, както се появихте, или ще изберете централния изход?

Лотце тръгна към вратата.

— Излишно е да се безпокоите за мен, господин председателю.

— Безпокоя се за всичко… но много по-малко за вас, отколкото за други неща.

Лотце постави ръка върху таблото за активиране на вратата.

— Приемам това като комплимент, господин председателю.

— Приемете го като сбогуване. Засега.

На следващия ден в главната квартира на Ханзата бе пристигнала необикновена пратка, адресирана лично до председателя и изпратена от говорителката на скитническите кланове.

— Най-после нарушиха мълчанието си. Да разберем за какво става дума.

Базил тръгна към най-близкия изход и пратеническото компи изприпка, за да го последва. Председателят беше дал разпореждане за разгръщането на следващите три кликиски факела и може би неволно беше избрал газов гигант, където скитниците все още имат секретни небесни мини. Това щеше да е неприятна изненада за тях.

В един вътрешен двор близо до източния вход на държавната сграда на Ханзата техници обикаляха наоколо със сканираща апаратура. Чакаха го Елдер Каин и Сарейн, видимо заинтригувани, а така също и Франц Пелидор, русолявият му личен сътрудник.

Пелидор обиколи сандъка и го огледа за възможни клопки.

— Сканирахме го подробно, господин председателю. Не откриваме никакви експлозиви, никакви сигнали за оръжие, никакви биологични или органични материали, освен няколко естествени следи. Изглежда, е някакво устройство.

— Може да е подарък — обади се Сарейн. — Какво биха ни изпратили скитниците? Предложение за мир?

— Малко вероятно — отвърна Каин.

— Искам да разбера игричката, която играят. Това вероятно е само претекст за увеличаване на цените на ектито — отново. — Базил махна на Пелидор. — Отвори го.