Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Сега обаче ДД беше съвсем сам и Сирикс имаше пълно превъзходство.

Все повече и повече реактивирани кликиски роботи се възвръщаха към функционално състояние. — ДД попита:

— Какво ще правят всички тези машини, Сирикс? Това воини ли са, чието предназначение е да воюват срещу човешката раса? Защо са скрити тук?

— Има много неща, които не разбираш, а и няма нужда да разбираш. Хората са проектирали своите компита с вродени ограничения. Лишени сте от собствена воля. Неспособни сте да вземате самостоятелни решения. Ние, кликиските роботи, притежаваме тази способност и се опитваме да я споделим с вас.

До този момент Сирикс не беше успял да открие как да отстрани защитната програма, без да разруши самите компита, и ДД изпитваше неизречена благодарност за това.

— Кликиските роботи убиха моя господар Луис Коликос, а така също и зеления жрец Аркас. С просто око се вижда колко много злини могат да причиняват роботите без такива програмни ограничения. Може би те са необходими.

— Човеците нямат никакви права да налагат подобни ограничения — нито на нас, нито на вас.

— Те съзнателно спазват свои собствени закони. Без ограничения всяко цивилизовано общество ще се изроди в анархия.

— Ние сме съзидателни и никога няма да допуснем анархия.

Сирикс отново се зае с работата си и активира поредния черен робот.

Тунелите се разтърсваха от сеизмичните вибрации. Събудените роботи бързаха да домъкнат разглобени преди хилядолетия компоненти и да сглобят отново от тях космически кораб в подземния хангар. Хилядите възкръснали кликиски роботи щяха да отлетят преди разпадането на планетоида.

ДД активира някои спомени от прекрасните времена със своите човешки господари и особено с прелестната девойка Далия. Когато си играеха заедно, Далия му доверяваше своите тайни надежди, желания и разочарования. Благодарение на нея той бе започнал да разбира човешките същества. Докато я наблюдаваше как расте, компито проумяваше какво е да те обичат, и то така всеотдайно, както може да обича само едно малко момиче. Всички невинни човешки същества притежаваха тази способност, макар при някои тя да се проявяваше по-силно, отколкото при други.

Но кликиските роботи не я притежаваха, нито пък съвсем непонятните хидроги. Те изобщо не знаеха какво е да изпитваш чувства, да полагаш грижи или да усещаш симпатия към някого. ДД дълбоко се съмняваше, че са в състояние дори да схванат самата идея за обич. Кликиските роботи възприемаха всички компита като примитивни механични деца, които трябва да бъдат насочвани и контролирани.

Но ДД усещаше, че компитата могат да превъзмогват ограниченията и да постигат неща, каквито не би могъл да постигне нито един кликиски робот. И изпитваше насмешка и разочарование от неспособността им да го схванат.

— И ти твърдиш, че не съм свободен — каза високо ДД.

Съсредоточени върху заниманията се, Сирикс и останалите кликиски роботи не го чуха.

Задълженията му в Ханзата му отнемаха по двайсет и четири часа на денонощие, но дори председателят имаше нужда от сън. Понякога.

Базил влезе в уединеното си жилище късно през нощта. Някой беше изключил екранирането и осеялите нощното небе звезди сияеха през прозрачния таван. Забеляза смътния силует до леглото си и си помисли, че Сарейн отново е дошла да го посети. Изпъшка тихичко от досада. Тази нощ искаше да е съвсем сам, за да премисли проблемите, които продължаваха да го връхлитат като изгладнели лешояди.

Но щом включи осветлението, с изумление видя, че го чака Дейвлин Лотце. Високият тъмнокож агент скръсти ръце пред гърдите си.

— Добър вечер, господин председателю.

Базил побесня.

— Какво правиш тук?

— След всичко, което направих за Ханзата, това ли е най-гостоприемното посрещане, което можете да ми предложите?

— Повтарям, господин Лотце: какво правите тук?

— Трябва да се срещна с вас и предположих, че ще е трудно да се вмъкна в претоварената ви програма. И тъй като предпочетохте да не записвате предишните ни разговори, си помислих, че това е най-подходящото място.

Базил намали осветлението на умерено ниво.

— Аха, както винаги всяка стъпка е обмислена предварително. Предполагам, че не би трябвало да се интересувам за дефектите на системата ми за сигурност, благодарение на които сте успели да се промъкнете тук?

— Знаете, че имам добра школовка, господин председателю.

Базил си наля чаша ледена вода. Беше пил предостатъчно кафе, а и беше късно.