Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— По всичко изглежда, че баща ти е бил намерен мъртъв на археологическите разкопки на Рейндик Ко. Но майка ти все още се води изчезнала. Ханзейският търговец, който донесе новината, не съобщи кой знае какви подробности.

На Антон му причерня, пред очите му затрептяха черни точици. Вао’сх го хвана за ръката, за да го подкрепи.

— Съжалявам, приятелю. Знам, че отдавна се тревожиш…

Сякаш току-що срязал церемониална лента, губернаторът вдигна рязко ръка в знак, че е приключил със задълженията си.

— Това е всичко. Друго няма. Двамата можете да си вървите.

Антон запристъпва с натежали като олово крака. Вао’сх го подкрепяше.

Кликиските роботи мъкнеха ДД из всевъзможни невероятни места, в нито едно, от които неговите господари не биха могли да оцелеят. Той така и не откриваше възможност да избяга. Засега.

Компито се беше нагледало на изумителни природни чудеса, които нито едно човешко създание не беше зървало, нито пък можеше да си представи, и гореше от желание да разпространи натрупаните в паметта му сведения. Господарите му Маргарет и Луис бяха толкова отдадени на професията си, че на ДД също му се искаше да допринесе за напредъка на науката.

Но Сирикс никога не би го допуснал.

След като се отдалечиха стремглаво от рухващата Пторо, кликиските роботи насочиха автоматизирания си кораб към един огрян от ярка слънчева светлина планетоид. Свързаният с интерактивната контролна система на кораба Сирикс го насочи към едно осеяно с кратери скално струпване в периферията на огромната слънчева корона. Вледенените участъци на планетоида отдавна се бяха превърнали в пара при постепенното му спираловидно приближаване към звездата.

Роботите се заеха да съгласуват движението на кораба с орбитата и ротацията на лъкатушещата из слънчевите изригвания планета — покритата й сякаш с черни пъпки повърхност изглеждаше негостоприемна. ДД нямаше представа защо кликиските роботи искат да кацнат тук и какво възнамеряват да правят. Както обикновено Сирикс щеше да му обясни, когато намери за необходимо.

Бръмбароподобните роботи слязоха от космическия кораб и се разтърчаха по неравния терен. ДД ги последва в абсолютния вакуум, пълна противоположност на гъстата като супа атмосфера на газовия гигант, в която живееха хидрогите. Свръхвтвърденото му тяло моментално се адаптира към промените, както го бяха проектирали роботите.

Не се изненада, когато Сирикс го поведе към един метален люк на отвесния склон на кратера. Зловещите машини имаха секретни бази из целия Спирален ръкав. Кликиските роботи отместиха с яките си нокти една маскировъчна канара, под която имаше скрити контролни уреди.

Металният люк се отметна — във вакуума не се чу трясък, но ДД долови разтърсилото скалата трептене. Отвътре блъвнаха изпарения и съхранени струи атмосфера. Сирикс и другите роботи влязоха в колона по един.

Под повърхността на планетоида имаше цял лабиринт от зали, хранилища и коридори — поредната складова катакомба, в която от хилядолетия бяха погребани стотици приспани кликиски роботи. Каменният под потрепваше под стъпките на влизащите роботи. С оптическите си сензори ДД забеляза няколко процепа в стената — планетоидът се разпадаше от увеличаващата се гравитация на близката звезда.

Сирикс завъртя ръбестата си глава към компито.

— Плановете ни все още не са достигнали етапа, когато трябваше да активираме тези наши сънародници, но се налага да го направим поради саморазрушителната орбита на астероида.

— Скоро ли ще се раздроби? — попита ДД.

— В рамките на този орбитален цикъл отломките му ще рухнат върху слънцето. Трябва да преместим заспалите си другари, преди това да настъпи.

Кликиските роботи се заеха да активират тълпите еднакви зловещи машини. Тромавите като бръмбари роботи пристъпваха с грохот, събудени след хилядолетния си сън. ДД знаеше, че кликиските роботи възнамеряват да унищожат човечеството, и му се прииска Сирикс да е направил някаква грешка при изчислението на орбитата и планетоидът да рухне върху слънцето, преди хилядите кликиски роботи да са успели да се включат в зловещите редици на събратята си.

Въпреки че беше програмиран да предпазва хора от възможна заплаха, ДД така и не успяваше да открие възможност да саботира операциите на роботите или да изпрати предупредително съобщение на човечеството. Нямаше връзка с Роб Бриндъл и останалите подложени на експерименти хора в дълбините на планетата на хидрогите. Бриндъл му беше направил добро впечатление — младият офицер от ЗВС по всяка вероятност би могъл да намери решение на ребуса, ако разполагаше с достатъчно време.