Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Базил изглеждаше явно доволен. Палаву погледна високия си приятел и попита:

— И на кого от нас ще възложите задачата?

Председателят махна към сътрудника, който бръкна в джоба си и извади златна монета.

— Квалификацията ви ми се струва равностойна, господа. Затова, без да затъваме в изтощителни обсъждания, ще решим проблема с помощта на този древен, доказал надеждността си похват.

Сътрудникът подхвърли монетата във въздуха и я плесна върху опакото на ръката си.

— Тура! — извика Свендсен, преди монетата да падне.

Сътрудникът вдигна дланта си и се показа идеализираното изображение на крал Бен, първия ръководител на Ханзата.

Председателят стисна ръката на Палаву.

— Честито, доктор Палаву. Ще се погрижа да ви изпратят възможно най-скоро в главния ни център на Рейндик Ко.

Новата колонизаторска инициатива на Ханзата залагаше на надеждите и патриотизма. Рекламни медийни кампании и разпращани по пощата брошури непрекъснато разпространяваха драматичните призиви на председателя от свят на свят и хората реагираха предсказуемо, убедени както винаги, че животът им на друго място и след ново начало ще бъде далеч по-добър.

Субсидирани и финансово стимулирани от Ханзата, обнадеждени тълпи напускаха водещи битки за оцеляването си колонии и чакаха да се качат на транспортните кораби, за да бъдат откарани до най-близките кликиски центрове за прехвърляне. Във всеки от световете, посетен за кратко от някой транспортален изследовател, въодушевени групи издигаха флага на Теранския ханзейски съюз, представяха подписани екземпляри на Хартата и предявяваха искания за нови територии за човечеството…

Веднага щом „Ненаситно любопитство“ отлетя от облачната Дремен, Орли се загледа в необятната шир. Спомни си, че беше гледала така и като съвсем малко момиченце, когато напускаха Земята. Нямаше почти никакви спомени от Земята, освен късчета синьо небе, високи сгради и най-вече една вечеря с водорасли в някакъв ресторант заедно с майка си малко преди разпадането на семейството им.

Усети някаква празнина в гърдите, макар да не съжаляваше кой знае колко, че заминава. Разбираше необходимостта да започнат отначало — съзнаваше, че двамата с баща й едва ли биха оцелели на Дремен през дълбоката мрачна зима на предстоящия нискотемпературен цикъл. Да, време беше да пробват на някоя от новите кликиски колонии.

Ян застана до нея и двамата се загледаха в Дремен, чиито перленосребристи облаци се носеха като вихрушки от меки валма памук и проблясваха на слънчевата светлина. Гледката беше красива, различна от всичко, което бяха виждали от долу. Смаляващото се кълбо приличаше на захвърлена сред пустошта бебешка дрънкулка.

— Погледни всички тези облаци, момичето ми. Безчет гръмотевични бури и ледени мъгли. Не съжалявам, че оставяме всичко това зад гърба си.

— Тук горе слънцето е толкова ярко…

Ян въздъхна.

— Ако онези хора бяха осъзнали мъдростта на моя слънчев огледален проект, можехме да превърнем Дремен в топло и доста уютно местенце. Но никой не пожела да инвестира.

Две години след ултиматума на хидрогите, когато на Дремен започнаха да разбират, че предстоят тежки времена, Ян Ковиц си науми да участва в изборите за кмет — предлагаше грандиозни и скъпо струващи решения на климатичните проблеми на колонията. Беше разработил план за изпращане в орбита на огромни вдлъбнати огледала с единственото предназначение да отразяват слънчевата светлина и да повишат с един-два градуса температурата на атмосферата. Според плана му огромните рефлектори щяха да са тънки като лигнин и покрити с високоотражателен тънък само няколко молекули слой. Дремен щеше да се превърне в независима от безкрайно дългите студени цикли планета.

Макар и технологически осъществим, планът се нуждаеше от огромни инвестиции, повишаване на данъците и години за реализирането му. Дори Орли, която нямаше никаква представа от политика, беше разбрала, че предлаганият от баща й проект няма да бъде приет.

Ян загуби изборите с потискащо огромна разлика. Вечерта след гласуването се прибра, усмихнат примирено, приел поражението си с великодушие.

— Изобщо не съм изненадан от късогледството им, момичето ми — каза той и я прегърна. — Гледат само земята под краката си, без да вдигнат очи към небето, за да прозрат бъдещето.

След блокирането на доставките на екти, а така също и на редовните търговски товари от Ханзата с храна и гориво, Дремен изпадна в много тежко положение.