Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Възползва се от ситуацията. Не си приписва заслуги отвърна ОХ. — Докато тази газова планета е в безопасност, ще експлоатираме нейните облаци. Изненадващо е, че самите илдирийци не са изградили там собствено съоръжение.

Благодарение на своя древен опит знаеше, че илдирийците спазват неумолими, прекалено сложни и затова много често и тромави процедури.

Учителското компи беше изчислило, че количеството космическо гориво, произвеждано от единственото съоръжение на Съливан Голд, изобщо не бе достатъчно да задоволи нуждите на Ханзата от екти, но символиката беше жизнено необходима. Двамата с принц Даниъл наблюдаваха по емисията как совалките се отварят и от тях излизат работници в чисти и идеално огладени униформи — носеха цистерни с компресирано екти, поставени върху антигравитационни платформи.

— О, изобщо не ме интересува! — продължи все така недоволно Даниъл. — Никой никога не ми разрешава да направя и една крачка извън този дворец.

— Вие сте избраният принц. — Гласът на ОХ излъчваше търпение, чието предназначение беше да не дразни един сприхав ученик, какъвто беше това момче. — Това е достатъчна причина, за да ви интересува.

— Изобщо някога ще се измъкна ли оттук? Да се появя публично? Искам да разгледам останките от кораба на хидрогите, но ти не ми разрешаваш.

Даниъл се нацупи.

— Председателят Венцеслас е дал изрични инструкции. Трябва да бъдете пазен заради собствената ви безопасност.

— Трябва да го направи Питър. Ако съм истински принц, защо не съм с него? Аз съм неговият заместник, ако се случи нещо непредвидено.

ОХ познаваше невъздържаното поведение на Даниъл и съпротивата му дори срещу най-елементарните инструкции, но пък беше убеден, че с краля скоро няма да се случи нищо „непредвидено“, независимо от подхвърляните от Базил заплахи.

— Може би ще настъпи промяна в статуса ви, след като постигнете известни успехи.

— Ако хидрогите пристигнат и затрият този град, ще мога да правя каквото си искам. Ха! Все ще оцелея някак в този зандан.

— Не говорете така, принц Даниъл.

— Аз съм принц. Мога да говоря, както си искам.

— А аз съм вашият инструктор. Работата ми е да се погрижа да разговаряте, както е уместно. И да имате добри обноски.

Изрече последните думи с по-рязък тон и сепнатият младеж замълча.

Вече месеци наред ОХ полагаше усилия да помогне на Даниъл да проумее ролята си. Основните сведения за предишния живот на принца, чието истинско име криеха от ОХ, обясняваха, че е отмъкнат от мошенически квартал. Нямал майка, а само доведен баща и „противна по-голяма сестра“, както се изразяваше самият Даниъл. Отначало кандидат-принцът беше във възторг от новата обстановка и се отдаде на удоволствия и лакомия. Запознат с голям брой модели на човешко поведение, ОХ предполагаше, че склонното към порочни увлечения момче постепенно ще се пресити на подобни наслади и ще стане още по-невъздържано.

Предварителната преценка на Ханзата за младия кандидат очевидно беше погрешна. Даниъл не беше нито особено умен, нито дипломатичен или представителен. ОХ предполагаше, че когато председателят Венцеслас осъзнаеше грешката, която беше допуснал, Ханзата просто щеше да се отърве от този младеж и да избере заместител на „Даниъл“. И без това досега публиката не го беше виждала.

Допълнително доказателство за непригодността му беше нехайството на момчето към дебнещите го опасности.

ОХ се зае с непосредствените си задължения — тоест отново направи опит да продължи обучението на принц Даниъл.

— Сега ще се запознаем с историята на заселническия кораб „Ейбъл-Уекслър“, десетия излетял от Земята през две хиляди сто и десета година след Христа.

— Това е досадно.

Все пак ОХ продължи:

— След като илдирийските спасители откарали кораба на Рамах, историята става твърде интересна. Илдирийците останали с пътниците години наред, като им помагали да се установят на новата колония. След като изградили близки отношения с няколко илдирийски свещеници-философи, един религиозен вожд на Рамах се убедил, че благочестивите човешки същества би трябвало да се опълчат срещу тизма като прозрение към бога. Въпреки че бил обучен като говорител на Единствената църква, той създал своя собствена вяра.

Даниъл започна да почуква с писалката си по бюрото и ОХ съответно повиши глас:

— Много от фанатично вярващите пътници на „Ейбъл-Уекелър“ отхвърлили „илдирийската ерес“ и на Рамах избухнали свещени войни. Няколко свещеници-философи загинали. Илдирийската империя предпочела да не предприема репресивни мерки, а оттеглила своите хора от този свят. Религиозните войни между човешките заселници тлеели десетилетия, съпътствани от нескончаеми опити за превръщане на рамахската теология в приемлива за всички секти религия. Но тъй като нито един човешки свещеник не успял да я свърже с илдирийския тизм, повечето й последователи я изоставили.