Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Казваше се Лилоах, стройна, грациозна и кротка. Когато се съблече в частните му покои, Джора’х видя, че гладката й кожа е покрита със заплетени рисунки и тайнствени знаци от менящи цветовете си нишки. Беше очарован от нея.

Лилоа’х зачена още първия път и медицинските служители следяха отблизо бременността й, докато Джора’х правеше други деца. Втората му партньорка беше от военно потекло, мускулеста и силна — пълен контраст в сравнение с възпитаната и кротка Лилоа’х. Тя също забременя. От подобна комбинация между благородник и потомка на военен обикновено се раждаше момче с изключителни качества за офицер. Именно тя беше майката на Зан’нх.

Джора’х продължи да се среща с нови любовници. Надяваше се отново да види Лилоа’х, дори имаше глупостта да се надява да станат близки, но старият маг-император му отвори очите, че това е невъзможно.

През последните месеци от бременността си Лилоа’х падна ужасно по един от наклонените коридори в Призматичния палат и загуби детето. От мъка изпадна в умопомрачение, че не е успяла да изпълни задължението си да роди сина, предопределен да стане маг-император. Не позволиха на Джора’х да я види пак, но той беше сигурен, че магът-император й е осигурил охолен живот.

Така по случайност Зан’нх стана първородния му син, а Тор’х — първото му дете от благородно потекло, заченато от партньорка, която не беше избрана с чак толкова големи грижи — се оказа престолонаследник. Зан’нх беше образец на илдириец — съвсем различен от разсеяния самовлюбен Тор’х, който вече беше заминал с Пери’х и Руса’х за Хирилка. Джора’х въздъхна.

— Не съм сигурен дали престолонаследникът е готов за предназначението си, но в твоите способности съм напълно уверен.

Зан’нх продължаваше да стои мирно, без да изрече дори една неодобрителна дума по отношение на брат си. За един адар за всеки въпрос можеше да се намери категоричен отговор. Чрез ясните нишки на тизма Джора’х виждаше ярката светлина на предаността, която излъчваше синът му.

— Сигурен съм, че Тор’х ще изпълни задълженията си. Той е илдириец и не би могъл да постъпи другояче.

Не съвсем убеден, Джора’х се усмихна с известна горчивина.

— Да, не би могъл да постъпи другояче… Когато бях малък, и аз бях неподготвен като него.

Обикновено сериозният Зан’нх се усмихна като малко момче.

— Отлично знам какво е да се чувстваш така.

Магът-император продължи официално:

— Адар Кори’нх много се гордееше с теб, аз също се гордея. Имаш значителен опит в бойни игри, учебни маневри и разузнавателни експедиции. Нямаш нужда от повече упражнения и можеш да се заемеш с конкретната си работа.

Зан’нх сведе глава.

— Благодаря, господарю. Бих предпочел да насоча вниманието си към истинските ни проблеми, вместо да се занимавам с церемонии. Каква задача сте ми определили?

— Искам да гарантираш придобивките, които адар Кори’нх извоюва в последното си сражение.

Джора’х се размърда в огромния какавиден трон, за да се настани по-удобно. Беше доволен, че е отпратил мъниците — само щяха да щъкат наоколо и да го тормозят.

— Трябва да се възползваме от обстоятелството, че неприятелят е напуснал Кронха 3. Вземи необходимите ти миннодобивници, с които разполагаме на Илдира, за да изградиш отломъчна колония, събери оборудването, което ти е нужно, и създай там още един небесен добивен комплекс. Организирай производството на екти, за да попълним намаляващите ни запаси.

Зан’нх се поклони.

— Ще направя всичко по силите си, господарю.

ОХ, единственото учителско компи, на което беше разрешен достъп във вътрешните нива с повишена сигурност на Двореца на шепота, изпълняваше ежедневните си задължения както вече в продължение на почти две столетия. Младият Реймънд Агуера, по-късно преименуван на Питър, беше забавен и добре възпитан образцов ученик. За разлика от принц Даниъл…

Младежът обърна недоволно гръб на новинарската емисия, която излъчваше кралската церемония при получаването на първия товар космическо гориво, доставен от новата ханзейска небесна мина. От екрана Питър говореше убедително с отлично школувания си глас:

— „Тези совалки доставят прясно екти. Не закупено от облачните комбайни на скитниците. Не изтеглено от нашите резерви. Това космическо гориво се добива на ханзейския облачен комбайн на Кронха 3, прочистена от сатанинските хидроги“.

— Прочистиха я илдирийците — измърмори Даниъл. — Ние нямаме никаква заслуга. Защо си я приписва Питър?