Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

На ненаселените континенти пламъците продължаваха да изпепеляват гората. Ярод усещаше неотложността и безграничността на онова, което трябваше да се направи. Но и без това малобройното население на Терок беше намаляло още повече след нападението на хидрогите. Не разполагаха нито с работна ръка, нито с необходимата техника, за да защитят и върнат към живот цяла една планета. Налагаше се да съсредоточат усилията си около разпръснатите тук-там селища.

Макар да се оплакваха от загубата на всеки зелен жрец, който решаваше да се завърне у дома, ЗВС не бяха сметнали за необходимо да изпратят повече войски, кораби и работници, с което да помогнат на Терок в този момент на огромна нужда. Военните кораби бяха пристигнали с първата краткотрайна вълна за подкрепа, войниците бяха помогнали при потушаването на най-изпепеляващите пожари и при обслужването на ранените, като наблюдаваха за евентуално ново нападение на хидрогите. Но си бяха тръгнали дълго преди приключването на работата.

Сега народът на Терок трябваше да се справя сам с разрухата.

Ярод отстъпи от дървото и се обърна към сестра си и Идрис. Тялото му беше покрито със сажди, по татуираното му лице се стичаха сълзи.

— Вие отново сте майката и бащата на Терок. Съжалявам за гибелта на сина ви.

— Синовете ни — промълви Идрис. — Хидрогите убиха и Рейналд, и Бенето.

Ярод сведе глава.

— Да, Бенето беше свързан със световната гора в момента, в който беше унищожена дъбравата му на Гарванов брод. Почувствах всичко, което разказваше. Той изля разума и душата си в дърветата… но нищо не беше в състояние да спаси тялото му. — Ярод въздъхна дълбоко и се огледа. — Искам да помогна тук. Трябва да поговоря с моите другари.

— Правим всичко по силите си — каза Алекса, — за да разчистим пространства, да засадим нови фиданки, да съберем и засеем семена. Гората ни казва, че много голям процент вече са напъпили.

Ярод не си позволи да изпита безпомощност пред тази очевидно непосилна задача.

— Всеки кълн е безценен, а почвата на Терок е наторена с кръв и пепел.

По телевръзката и от докладите на други зелени жреци знаеше, че по време на първата ледена вълна гората се беше опитала да се защити чрез ускорено разрастване и обновление. Световните дървета бяха направили опит да възстановяват зелената си маса със скоростта, с която беше унищожавана, и за известно време бяха успели, но подобно усилие изискваше огромна енергия, а запасите на гората се бяха изчерпали бързо. Подобна защита беше възможна единствено в моменти на крайна опасност и сега опустошената световна гора беше изтощена и едва успяваше да съхрани живеца в себе си.

Зелените жреци и народът на Терок трябваше да я възстановят по бавния, естествен начин.

Ярод усещаше, че много от замаяните и обезсърчени зелени жреци са на ръба на силите си. Някои припадаха или ридаеха, но бързо се съвземаха и подновяваха изтощителните си усилия. Той щеше да се присъедини към тях, щеше да изстиска от себе си и последната капчица енергия. Но не знаеше дали световната гора ще е в състояние да се възстанови.

Колкото повече приближаваше Рандеву със своя удивителен водно-перлен кораб, толкова по-различен му се струваше астероидният куп на скитниците. Може би защото го виждаше през очите на венталите. Зад прозрачните стени на кораба астероидите трептяха като през воал от сълзи. Възбудата от предстоящата среща го обземаше все по-осезаемо.

Нямаше представа нито дали Ческа е там, нито дали като по чудо все още не се е омъжила за Рейналд от Терок. В абсолютно реалния смисъл той вече не беше част от скитниците, нито пък изобщо напълно човек. Не можеше да си представи как двамата биха могли да се справят с промените.

Но скитниците умееха да се справят и с най-невъзможните проблеми, нали?

Клановете щяха да се изумят както от самия него, така и от странния му кораб. Не беше изключено да го помислят за нахлуващ извънземен, за потенциална заплаха и да се разпръснат. Джес се опитваше да намери начин да ги предупреди, но нямаше никаква възможност за пряка комуникация — въпреки всичките си чудеса водно-перленият космически кораб не разполагаше със стандартна комуникационна система, за да се свърже със скитниците.

Корабът се носеше към астероидния пояс. По-отдалечените скални отломъци образуваха нещо като димна завеса, която да обърква дебнещите сензори на корабите на Голямата гъска. Централните обитавани скали на Рандеву бяха свързани с масивни конструктивни скоби, а по-дребните бяха привързани или оставени на притеглянето на междинната гравитация. Щом се приближи до централното ядро, Джес започна да забелязва множество скитнически кораби: совалки за средни разстояния, екти ескорти и товарни кораби за далечни пътувания, които доставяха оборудване и продоволствие като пчели, които обикалят около кошера.