Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Беше спал четири часа — повече от обикновено — и младата терокка очевидно беше решила да му достави удоволствие със събуждането. От известно време, след като бе загубила двамата си братя при нападенията на хидрогите, Сарейн изпитваше все по-силна нужда от компанията му, но вместо да й позволи по-голяма близост, Базил започна да се държи по-сдържано. Засега обаче явната й зависимост от него все още не му беше досадна. Засега.

Сарейн беше използвала паролата, която й беше дал преди доста години и с която не си позволяваше да прекалява. Беше облечена в тънка прозрачна дреха и се бе наметнала с шал, за да изтъкне посланическия си статус. Прилепналата дреха подчертаваше красивото й тяло. Застанала на вратата, тя се усмихваше сред златистата светлина, която се спускаше от прозрачния покрив на мансардата му.

— Добро утро, господин председателю.

Той се надигна в леглото и отвърна на усмивката й, а Сарейн почна да съблича съблазнително дрехите си. След толкова време би трябвало да му е омръзнало или поне да е свикнал с прелестите й, но той все още продължаваше да изпитва определена наслада от гледката.

След нападението на Терок двете с Естара очакваха с нетърпение всяко съобщение от своя свят и преглеждаха с настървение всички доклади, доставяни от разузнавателните кораби на ЗВС. Сарейн беше помолила като лична услуга Базил да изпрати по-значителна помощ на Терок, но той предпочете да не го прави, тъй като в миналото самите терокци с лека ръка бяха пренебрегвали всички негови настоявания за помощ. Нямаше желание нито да изгаря мостове, нито да демонстрира излишно състрадание.

Напоследък Сарейн беше позагубила част от привлекателността си, а и ставаше все по-ненаситна и настойчива, от което в съзнанието му прозвънваха предупредителни камбанки. Тя си даваше сметка, че като официален посланик би трябвало да се върне в родината си, поне за да посети разрушенията, но очевидно предпочиташе да остане на Земята. Базил й предоставяше всички възможни политически извинения, от които се нуждаеше, за да не напуска Дворцовия квартал, тъй като искаше да я държи под око. Напоследък предаността беше прекалено рядко срещана стока.

Сарейн застана гола под лъчите на изгряващото слънце и Базил не скри искреното си възхищение. Съвършени бяха не само гърдите, бедрата и кожата й с цвят на кафе, но и способностите й като политик и желанието да преследва сходни с неговите цели. Двамата наистина се допълваха.

— Е, Базил, искаш ли ме?

— Отговорът е очевиден, ако погледнеш, където трябва.

Тя избухна в смях, скочи в леглото, блъсна го назад и се покатери отгоре му. Дръпна завивките встрани, за да не им пречат. Базил погали гърдите й малко замислено, след това я обгърна през кръста, за да намести ханша й. Тя не се нуждаеше от помощ, за да го насочи в себе си.

Въпреки неизтощимата амбиция и сексуалната ненаситност на Сарейн, Базил не беше очаквал връзката им да продължи толкова дълго. В последно време тя като че ли изпитваше някакви подозрения към него, независимо от ненаситността си… нещо почти като уплаха. Запита се дали се досеща за опита му за покушение срещу сестра й Естара и краля. Ако узнаеше какво точно беше направил, вероятно щеше да му се наложи да предприеме доста сериозни мерки.

Сарейн като че ли се стараеше да го разсее от мислите му, да съсредоточи вниманието му върху себе си — тръскаше се все по-бързо отгоре му, с вирната брадичка и съсредоточено притворени очи. Започна да се задъхва учестено и шумно.

„За какво ли не иска да мисля?“

Не можеше дай позволи такъв тотален контрол над него, когато имаше да решава толкова много проблеми, така че наруши ритъма и попита:

— Успя ли най-после да постигнеш нещо със зелените жреци? Видях те да разговаряш с Натон.

Тя спря да се клати, смутена, че той повдига делови въпроси в такъв интимен момент. После го нагласи по-дълбоко в себе си, сякаш за да се увери, че ще остане там.

— Да, Базил. Вече четири пъти. Но просто не мога да направя нищо. Взели са категорично решение, включително вуйчо ми Ярод.

Въпреки че го очакваше, Базил беше разочарован. Запита се дали не е загубила уменията си… и дали всъщност притежава качествата, които й приписваше. Дали не го бяха подвели амбициозността и красотата й? Щеше направо да се отврати от себе си, ако случаят действително се окажеше такъв. Един председател на Ханзата не би могъл да си позволи такова нещо.

— И колко от деветнайсетте доброволци жреци са ни напуснали?