— Да, не е — отвърна тя с усмивка. — Той ще ме намери.
Базил оглеждаше зад заключените врати всеки един от най-близките си съветници, съвсем сигурен, че ще му предложат откровените си мнения и задълбочени анализи. Вратите бяха заключени. Както винаги. Само така се вършеше работа. Само така се постигаше прогрес. И само така се чертаеше бъдещето на човешката цивилизация.
Скритите подробности на управлението на Ханзата не биваше да са известни на гражданите.
Без да докосне кардамоновото си кафе, Базил пое ръководството на закритото заседание.
— Като първа точка, адмирал Стромо, представете подробен доклад на резервите от екти в Спиралния ръкав. Във връзка с новата колонизаторска инициатива ми е необходимо да знам кои от запасите са разположени непосредствено до кликиските планети. Те ще са нашите главни центрове.
Докладът, в който бяха посочени пунктовете за разпространение и депата на ЗВС, вече беше подготвен. След безцеремонното справяне с непокорните укриватели на Ирека много периферни колонии се бяха подчинили и бяха предали незаконно укриваните си резерви. Базил изпитваше спокойна увереност, че перспективите са сравнително благоприятни.
След като данните се появиха на екрана, Базил се обърна към заместника си.
— Господин Каин, дайте ми обосновано предположение с какво количество космическо гориво можем да се снабдим през следващите шест месеца, произвеждано регулярно от скитниците, а така също и очакваното собствено производство на ханзейския облачен комбайн на Кронха 3. Очакваме първата доставка съвсем скоро, нали?
— До утре или най-късно вдругиден, сър.
Модулният облачен комбайн беше пуснат в денонощно производство по-рано от очакваното и зеленият жрец Колкер редовно изпращаше данни. Съливан Голд беше изпратил първия товарен кораб с екти, изпреварвайки дори най-оптимистичните прогнози на Базил.
— Отделете я за колонизаторската инициатива. Искам да тръгнем с пълна пара напред, докато хората са оптимистично настроени.
Бледият заместник кимна.
— Също като завземането на земите в Стария запад, оказало всеобщо влияние на всички пазари. Инвеститорите ще се надпреварват да получат дял от суровините на неотбелязани на картите планети.
Базил затропа с пръсти по масата и най-накрая отпи глътка от кафето си.
— Заели сме се с натрупването на богатства, при това колосални. За да успеем, колелото трябва да се върти.
— С оглед на жизненоважните ни военни нужди, господин председателю — произнесе тежко генерал Ланиан, — не смятам, че е разумно да предоставяме толкова много космическо гориво на колонистите. Това противоречи на вашия собствен аргумент, че кликиските транспортали отстраняват необходимостта от екти.
Базил погледна намръщено командващия ЗВС и каза:
— Впоследствие това ще се окаже самата истина, генерале, но първоначалните разходи на екти ще са огромни. Ще се наложи да изразходваме настоящите си запаси за доставка на снаряжение, продоволствие, сглобяеми жилища, дори хора. Това е като създаването на железопътен транспорт. Щом се качиш във влака, можеш да стигнеш от всяка гара до друга, но преди това трябва да стигнеш до най-близкия жп възел.
Каин спокойно продължи обясненията си:
— Освен това, генерале, след изграждането на транспорталната мрежа можем да се освободим от зависимостта си от прекомерно скъпите доставки на скитниците. Нито пък ще се пазарим с Терок за техните зелени жреци, които продължават да напускат ЗВС, тъй като ще разполагаме със собствена технология за моментална комуникация най-малко върху цяла една планетарна мрежа. И най-накрая, тъй като няма да ни е необходим водородът на газовите гиганти, няма да закачаме и хидрогите.
— Всички помним големите ни тревоги, свързани с репресивните мерки срещу разбунтувалите се колонисти, които не плащаха тарифите си — обади се адмирал Стромо.
— Но засега войната продължава — не се отказваше генералът. — Както разпоредихте, господин председателю, подготвили сме още три кликиски факела и сме готови да ги разгърнем. Трябва да определим подходящите цели.
— Би трябвало да се запитаме, господин председателю, дали точно този е най-подходящият момент за ескалиране на напрежението с хидрогите. — Каин запази невъзмутимо си изражение, макар явно да не бе съгласен с генерала. — Защо да не изчакаме и да оставим хидрогите да воюват с фероуите, докато приведем транспорталната инициатива в пълни обороти?
Читать дальше