Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Настоявам във възможно най-кратък срок да се оттеглиш от властта на Добро, Удру’х. Даро’х е кандидат-губернатор и ще го обучиш на всичко необходимо.

— Така е и според традицията, господарю. Ще постъпя, както разпореждате.

Джора’х се замисли за своя син — интелигентен и общителен младеж. Нямаше желание да изпрати Даро’х в такова сурово и мрачно място, но илдирийската традиция имаше силата на закон. Поради мястото си в реда на ражданията, а не на способностите, с които беше надарен, вторият син беше предопределен да стане кандидат-губернатор на Добро. Джора’х възнамеряваше да следи отблизо експерименталните дейности там, докато не вземе решение как да сложи точка на всичко това.

Ако въобще можеше да сложи точка.

— Въпреки че Нира е мъртва, Удру’х, все пак имам намерение да отида на Добро, за да се запозная с разплодителната програма и да разбера как се отнасяш към човешките затворници. Ще направя всичко, което е във властта ми, за да поправя злините, извършвани спрямо тях от поколения.

Но сега нямаше причини да бърза. Нира я нямаше.

Ами ако баща му беше прав? Ако освобождаването на човешките затворници се окажеше пагубно за империята? Хидрогите продължаваха нападенията си. Трябваше да се нанесе удар срещу нов съюз…

Птичките в небесната сфера над главата му чуруликаха. Той вдигна очи към пищната зеленина и се замисли за прекрасната Нира и дейността й като зелена жрица, за красивите гори на Терок, за разумните дървета.

— Освен това искам да се срещна с дъщеря си.

И забеляза искрената гордост и уважение на лицето на брат си.

— Да, господарю, трябва да се срещнете с Осира’х, за да се уверите, че всичко направено е напълно оправдано. Вашата дъщеря ще спаси Илдирийската империя в тази война.

Прислугата отнесе разтревожения маг-император на най-извисената кула в Призматичния палат. Стоплен от многобройните слънца, брат му, облечен в светла роба, беше вдигнал глава, за да могат слънчевите лъчи да галят лицето му. Гледаше с немигащи очи ослепителните светила, сякаш имунизиран срещу опасността от ослепяване. Четирима любознателни свещеници-философи и двама паметители бяха наобиколили наскоро събудилия се губернатор на Хирилка, нетърпеливи да чуят историите и разсъжденията му.

Руса’х разказваше подробно, търсеше точните думи, за да опише всичко, което беше изпитал и прозрял. Съсредоточените паметители запомняха всяка негова дума. Свещениците-философи се задъхваха от описанията му, преценяваха смисъла на казаното съобразно всичко, което проповядваха и в което вярваха. Всички се извърнаха, дочули шума от приближаването на мага-император.

Джора’х погледна брат си, който не откъсваше очи от ярките слънца в небето, и каза:

— Наваксваш изгубеното време ли, братко? Опитваш се да събереш цялата светлина, която си пропуснал, докато беше в подтизмения сън?

Руса’х бавно се обърна към него.

— Видях самия Извор на светлината. Светлината на всички слънца в небето на Илдира, а дори и в целия Хоризонтен куп не може да се сравни с него.

Доскоро епикуреецът Руса’х предпочиташе забавленията сред многолюдни тълпи, пищни празненства и раболепни изкусителки, музиканти и актьори. Сега беше мълчалив, сдържан и замислен.

Руса’х отпрати свещениците-философи и паметителите от покрива и заговори на мага-император:

— Трябва незабавно да се върна на Хирилка. Моят народ има нужда от мен. От много дълго време са без… ясна посока.

— Съгласен съм. А Пери’х трябва да те придружи. Време е да разпратя всички кандидат-губернатори по планетите им.

Лицето на Руса’х не изразяваше нищо.

— Пери’х… — Той като че ли опита да си припомни кой е младият мъж. — И Тор’х. Да… Тор’х.

— Сега Тор’х е моят престолонаследник — отвърна Джора’х.

— Ще ми е… много полезен във времена на такива големи промени.

— Кандидат-губернаторът Пери’х също може да ти е полезен. Това е негово задължение.

— Тор’х много добре познава Хирилка и каква беше по-рано… а познава и мен. Пери’х трябва да учи всичко отначало — каза Руса’х.

Каза го не като молба, а като нещо съвсем естествено и магът-император омекна. Може би за все още незрелия Тор’х наистина щеше да е полезно да помага при такава жизненоважна дейност като възстановяването на Хирилка. Винаги можеше да го повика да се върне, ако имаше нужда от него, а пък Руса’х съвсем очевидно имаше нужда от подкрепа.

— Добре. Престолонаследникът може да те придружи за кратко за улеснение на прехвърлянето на властта. Това ще направи Империята по-силна.