Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Вече си ни включил в списъка, нали, татко?

— Да, разбира се. — Той разроши косата й. — На първо място.

Удру’х беше най-големият от братята му, но от всички поданици на Илдирийската империя Джора’х имаше най-малко желание да се срещне с губернатора на Добро. Той носеше дори по-голяма отговорност от баща им за разплодителната програма. Все пак, тъй като се готвеше да отиде на Добро, Джора’х изиска от брат си да му представи подробен доклад за Нира. Удру’х можеше поне да я измъкне от разплодителния лагер и да я спаси.

Прие брат си официално — седеше сред ярката многоцветна светлина, която се спускаше от небесния сферичен купол. Просторната ботаническа градина над него преливаше от растения, цветя, папрати, подхвръкващи пеперудоподобни създания и чуруликащи пернати. Няколко предани стражи стояха на подиума на какавидения трон.

— Намери ли я?

Магът-император се приведе от какавидения си трон. Беше отпратил безбройните поклонници и посетители от всевъзможни категории. За тази среща двамата с Удру’х се нуждаеха от уединение.

Лицето на губернатора на Добро беше каменно. Остриганата му глава беше безукорно гладка — някои от другите губернатори вече бяха оставили косата си да расте след погребението на баща им, но той не. Беше облечен изискано, без крещящите блещукащи скъпоценни камъни и енергийни слънчеви лентички, с които някои придворни обичаха да се кичат.

Удру’х повдигна брадичка и сапфиреносините му очи проблеснаха от отразената в тях ярка светлина в стаята.

— Господарю, току-що получих от Добро информацията, която поискахте.

— Така ли? Кажи ми за Нира. Ако сий направил нещо…

Губернаторът сведе поглед.

— Съжалявам, но се налага да ви информирам, че човешката зелена жрица е убита при нещастен случай. Било е злополука и със сигурност не е по моя заповед.

Джора’х залитна напред в какавидения трон и сграбчи дръжките с две ръце, сякаш искаше да ги строши.

— Какво?! — Връхлетелият го гняв и внезапната печал го разтърсиха, пометоха възкръсналата му надежда. — Убил си я!

— Не, господарю. Ужасяващ нещастен случай. По време на свързаното със смъртта на нашия баща объркване много илдирийци се уплашиха, понеже бяха откъснати от тизма. Зелената жрица се опитала да избяга и някои от стражите на Добро… се престарали.

Нира я нямаше!

— Защо не го усетих? Защо не го разбрах?

Удру’х го гледаше съвсем спокойно.

— Всички бяхме изолирани, докато не се възкачихте като маг-император, господарю. Нямах никаква власт над воините си.

Джора’х знаеше, че брат му казва истината. Преди време баща му го беше излъгал за смъртта на Нира, но сега историята не можеше да бъде изфабрикувана. Нито един губернатор не би могъл да скрие истината от своя маг-император. Усети в сърцето си смазваща празнина, като нова черна дупка.

Удру’х опечалено сведе глава.

— Моля за извинение за скръбта, която ви причинявам с това. Знам, че зелената жрица беше майка на вашата дъщеря Осира’х и на още няколко деца от смесено потекло.

— Твоите начинания на Добро вече ми донесоха достатъчно мъка. — Джора’х отново взе твърдо решение да намери начин да прекрати програмата и заедно с това да избави Империята от хидрогите. — Кога ще получиш удовлетворение, че си направил достатъчно?

— Ще получа удовлетворение, когато постигна успех за доброто на Империята, господарю. Всяко мое усилие е насочено към осигуряването на възможност за превъзмогването на зверствата на хидрогите. По всяка вероятност вашата дъщеря от зелената жрица е решението на въпроса. — Говореше невъзмутимо. — Дори да не ми вярвате, дори ако поради някаква причина сте убеден, че съм убил човешката жена от ненавист, имайте предвид, че не бих прахосал умишлено такъв изключителен шанс. Наистина беше нещастен случай.

Джора’х посегна към духовните връзки, които го свързваха с всеки негов поданик и особено силно с неговите братя и синове с благородно потекло. Губернаторът на Добро имаше стабилно присъствие в тизма и Джора’х не долови откровена измама. Удру’х не трепна и дори не мигна, докато Джора’х продължаваше играта на изчакване.

Мъката го задушаваше. Беше маг-император от съвсем скоро, беше решил след броени дни да отлети до Добро и да спаси любимата си Нира, но вече беше твърде късно. Да, този път със сигурност бе мъртва. И той отново не бе успял да поправи злината, беше се провалил.

Магът-император потрепери и се наведе напред. Гласът му прозвуча сухо и рязко.