Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Да. — Руса’х отново се загледа в ослепителните слънца. — Може би дори по-силна отпреди.

Зелената жрица вече му беше създала много проблеми. Всеки път, когато започваше да си мисли, че е намерил решение на ситуацията, възникваха цял куп непредвидени последствия. Ако Нира не се беше оказала толкова ценна за разплодителната програма, Удру’х отдавна щеше да я ликвидира. Но подобно деяние би било престъпно пропиляване на огромния й потенциал.

Въпреки че магът-император продължаваше да настоява да дойде на Добро, сега поне беше повярвал, че е мъртва.

Чрез невероятно нравствено усилие Удру’х беше успял да запази тайната от брат си. Отсега нататък обаче играта ставаше деликатна и рискована, докато губернаторът не вземеше решение как да постъпи с Нира…

В грандиозна процесия от Илдира една септа на Слънчевия флот бе започнала да отвежда губернаторите и техните млади наследници към различните илдирийски светове. Предишният ден Удру’х и кандидат-губернаторът бяха пристигнали на Добро. След като подчинените му се заеха да продължат дейностите си в разплодителните лагери, губернаторът взе Даро’х под крилото си. Двамата заедно се увериха от докладите на медицинските служители и администраторите, че експериментите продължават според програмата и че подложените на опитите не са създали никакви проблеми. След което младият му племенник се зае ревностно да изучава особеностите на колонията, чието управление щеше да поеме.

Самият губернатор се зае със собствените си неотложни задължения. Беше отсъствал прекалено дълго. Подготви се за решителни действия, потърси подкрепата на Извора на светлината и отлетя с бърз кораб към обратната страна на планетата. Съвсем сам.

У всеки илдириец самотата и отдалечеността предизвикваха не по-слаб инстинктивен ужас от тъмнината, но Удру’х трябваше да издържи. Дискретността беше по-важна от собственото му удобство. Беше достатъчно силен. Осмели се да не вземе със себе си никого, дори най-доверения си медицински служител.

Никой друг не знаеше, че Нира е жива.

Удру’х беше тренирал упорито духовната си устойчивост и бе упражнявал връзката си с огромната мрежа на тизма. Щеше да понесе това необходимо мъчение поне за известно време.

Усили до максимум двигателя и се понесе на юг над екватора на Добро към ненаселения долен континент. Щом забеляза огромната водна шир на едно плитко езеро, разбра, че е близо до целта. Бяха изминали доста часове, часове на самота, но той държеше здраво контролните уреди и продължаваше полета.

Не беше чак толкова зле. Все още. Беше силен, да, достатъчно силен… със сигурност по-силен от Джора’х.

Слез внезапната смърт на бившия маг-император, докато тизмът се беше разкъсал и всички илдирийци бяха разпилени, объркани, несвързани, губернаторът на Добро се беше възползвал от своя шанс. Отдавна беше чакал този момент.

Когато разбра, че Нира е жива, тогавашният престолонаследник Джора’х започна глупашки да настоява дейността на Добро да бъде изоставена, да се зачеркне натрупаното от извършвани векове наред експерименти, да се обрече на риск бъдещето на Илдирийската империя. И всичко това заради любовта му към една жена. При това дори не илдирийка, а човек, чиито телепатични способности и общуване с разумната световна гора предлагаха безгранични възможности.

Години наред Удру’х внимателно беше изслушвал своите най-добри свещеници-философи и духовни наставници, докато обучаваха Осира’х и нейните братя и сестри. Усмихваше се и наблюдаваше ненатрапчиво, но през цялото време упражняваше уменията си, изучаваше духовните техники, усилваше способностите си. Като запазваше безизразно самообладание върху лицето си, губернаторът на Добро се беше научил да изчиства съзнанието си, да прикрива зад невидими прегради мислите си и да спотаява тайните си и от най-близките си познати.

В началото беше игра, след това предизвикателство, а най-накрая усъвършенствано умение, което близките му никога не биха заподозрели, тъй като никога не биха могли да си представят, че някой би могъл да прибягва до подобни неща. Удру’х винаги се беше опасявал, че брат му може да предприеме неразумни действия. А тъй като никога не би могъл да се противопостави на законния маг-император или да не се подчини на нарежданията на Джора’х, трябваше да е готов за всякакви възможности.

След като се научи как да блокира известни мисли от тизма, се зае с медитация и съзерцание, за да открие начини да отклонява духовните нишки на брат си. Така че ако Джора’х не се съсредоточеше изключително напрегнато, никога нямаше да разбере, че губернаторът на Добро го лъже.