Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

„Най-после у дома“.

Приближи се бавно до главния пръстен за кацане. В съзнанието му нахлуваха все повече въпроси. Как щеше да влезе? Огледа енергизираното си тяло и блещукащата си кожа. С проникването на венталите в тъканите му се беше сдобил с многобройни предимства и способности, непритежавани от никое човешко същество. Препускащата по вените му кръв беше свръхнаелектризирана, а кожата му беше защитена от електрическо поле. За да съхранят живота му, венталите го бяха превърнали в нещо повече от човек. Запита се дали изобщо ще оцелее в открития вакуум.

„Да. Ние ще те опазим“.

Но все пак не бяха в състояние да му помогнат с отговорите на въпросите, с които щяха да го засипят скитниците. С тях трябваше да се справи сам. Ческа щеше да му помогне, щом отново се съберяха.

Корабите на клановете се стрелкаха панически от пътя му, обитателите на Рандеву бързаха към защитните скривалища и се подготвяха за евакуация. Джес се насочи към един овален входен кратер. Надяваше се, че корабите на клановете няма предприемат стрелба срещу него — въпреки че съдът на венталите по всяка вероятност би устоял на подобно нападение. Обичайно за скитниците беше да се скрият, вместо да се втурнат в открито сражение. Щяха да изчакат и да разберат какви са намеренията му. Поне така се надяваше.

Светлините на астероидния куп блещукаха като очи през амбразурите на грубите стени. Сигурно бяха пуснали и сирените. Тълпи скитници тичаха из тунелите, подготвяйки се да се евакуират или да се сражават.

Корабът на Джес увисна неподвижно, без да предприема никакви заплашителни маневри, за да предостави възможност на скитниците да свикнат с присъствието му. Другите космически кораби се отдалечиха в очакване да разберат какво ще последва.

Най-накрая един малък кораб с любопитен екипаж се приближи и прелетя покрай него. През потрепващата водна стена Джес зърна младия скитник, който го пилотираше. Имаше азиатски черти и на лицето му се четеше по-скоро любопитство, отколкото страх. Нико Чан Тайлар. Джес го беше срещал на събиранията на клановете… толкова отдавна, когато самият той беше нормален човек.

Джес плавно се придвижи през водата към прозрачната овална стена и вдигна ръка за поздрав, убеден, че Нико ще различи човешкия му силует. И помаха — сърдечно и приятелски. Изуменото лице на Нико му подсказа, че го е познал.

В същия момент си даде сметка, че освен мистериозно проблясващата му плът, голото му тяло по всяка вероятност е предизвикало у него успокоителна изненада, придружена от насмешка. Скитниците обичаха да се окичват, да бродират дрехите си, да се разкрасяват с всевъзможни крещящи шалчета. Не обичаха да се превземат, но ако се появеше съвсем гол на Рандеву, щеше да предизвика доста по-различен смут от очаквания.

„На това не е трудно да се намери решение“.

Във водата пред него се образува нишка от подредени молекули, извлечени от минералите в затворената океанска вода и от метализираните корали в конструкцията. Нишката се понесе като сребриста паяжина, издължи се, усука се и затрептя.

„Ще създадем материя, която да издържи на енергията в плътта ти“.

Нишките се преплитаха във фина тъкан с лъскавината и цвета на седеф. Тя се уви около тялото му като втора кожа, покри ръцете и краката, торса и ханша и най-накрая само стъпалата и ръцете му останаха непокрити.

— Много елегантно — каза той.

„Това е достатъчно“.

Джес внимателно спусна кораба на венталите в кратера. Тънката стена опря в огромните врати на хангара и промени формата си така, че Джес да може да хване дръжката и да отвори.

Прекрачи през мембраната като през желатин и пристъпи под ярките изкуствени светлини на площадката за кацане на Рандеву. Кожата му беше влажна, но водата не потече по него — сякаш беше жив фосфоресциращ енергиен скафандър. Въпреки че не изпитваше потребност да диша, Джес вдъхна дълбоко и усети вкуса на прашния репродуциран и филтриран въздух. Усещането беше странно, великолепно.

Връхлетяха го стотици спомени и чувства. За първи път бе срещнал Ческа именно тук, когато беше дошъл по работа като представител на клана Тамблин. Участваше в събиранията и помагаше на семействата да решават основните въпроси за търговията, експанзията и бъдещето си. Изпита огромно облекчение, че отново е тук. У дома.

В същия момент венталите в съзнанието му заговориха — и заредиха предупреждения, които мигновено вледениха надеждите му.