Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

„Не си позволявай да влезеш във физически контакт с друг човек. Трябва да останеш недосегаем. Иначе е опасно“.

— Защо?

Единственото, за което мислеше, беше възможността отново да срещне Ческа, дори вече да е омъжена. Бяха толкова близки някога…

„В теб има прекалено много неконтролируема мощ. Тялото ти едва удържа водата на венталите в клетките ти и всяко докосване до кожата ти може да наводни другия човек като рукнала от разрушена язовирна стена вода“.

— Искате да кажете, че не мога… да докосна никого? Дори да му стисна ръката?

„Или да го целуна“, мина му през ума.

„Ще е фатално за другия. Енергията ще прелее от теб и ще разруши крехкото човешко същество. Не бихме могли да предотвратим бедата“.

Джес беше зашеметен. Нито едно докосване!

— Трябваше да ме предупредите!

„Не би трябвало да ти е трудно да останеш недосегаем за други човешки същества. Ще ти помагаме. Мисията ти е важна“.

Той си спомни призванието си да доведе великия съюзник при клановете, а следователно и при цялата човешка раса.

— Добре, ще се справя.

Щеше да му е достатъчно само да вижда Ческа, докато решат какво да правят. Надяваше се, че е тук.

В този момент чу тропота на краката на десетки мъже, жени и любопитни деца — подскачаха като газели поради слабата гравитация на астероида. Бяха едновременно уплашени и любопитни, но тичаха към него — Нико сигурно беше съобщил какво е видял. Завръщането на Джес Тамблин, и то в такъв удивителен кораб, неминуемо бе предизвикало фурор.

Джес видя широко отворените им очи и се усмихна. Някои скитници носеха оръжия — от енергийни поразители до гранатомети. Въпреки че нито едно от тях не можеше да му стори нищо, той не направи никакво движение, което биха могли да възприемат като заплаха. Само разпери ръце. Странната перлена одежда проблесна на изкуственото осветление.

— Знам, че завръщането ми ви се струва някак неочаквано и… необичайно, но няма от какво да се страхувате. Гарантирам.

Още и още скитници се стичаха на оградената със стени площадка и спираха инстинктивно възможно по-далече от странно блестящото му тяло.

— Върнах се… Наистина, върнах се. И ще ви разкажа толкова странна история, че дори илдирийските паметители няма да знаят какво да правят с нея.

И най-после видя Ческа.

Тя си проправи път напред с очевидна за всички припряност. Лицето й, сочните й устни, кръшната й фигура му подействаха като живителна глътка вода на умиращ от жажда човек. Колко много спомени… Много от скитниците знаеха или се досещаха за тайната им любов, но точно в този момент подобни клюки изобщо не ги впечатляваха.

Джес копнееше да я прегърне, но венталите го спряха.

— Спри, Ческа. Колкото и да искам да те прегърна, не се приближавай до мен.

И вдигна лъчистата си ръка, за да покаже прелитащите между пръстите му искри.

Ческа спря. Сякаш го поглъщаше с изразителните си кафяви очи; а лицето й преливаше от радост. Почти черната й коса беше станала по-дълга, а маслинената й кожа беше все така гладка и съвършена. Но изглеждаше уморена — личеше й колко тежко е бремето да си говорителка.

Защо не беше при Рейналд?

— Е, най-после намери време да се върнеш, Джес Тамблин. Очакваме те от месеци. Толкова много… — Думите я задавиха, но тя преглътна и продължи: — Толкова много неща се промениха.

Той не можа да сдържи смеха си. Тъжен смях.

— Наистина много, Ческа.

Сега, когато вече знаеше, че Нира е мъртва, дните се нижеха едва-едва. Но все още му предстоеше да спои своето управление и всички свои поданици в тизма. Да изгради и гарантира бъдещето им.

Новият командващ Слънчевия флот влезе в залата за съзерцание и притисна ръце до сърцето си за традиционния поздрав в знак на почит и преданост.

— Викали сте ме, господарю.

Джора’х изпита странно усещане, като чу синът му да се обръща към него с официалната титла, но отвърна любезно.

— Да, адар Зан’нх. Избрах първата ти задача като командващ на Слънчевия флот.

Усмихна се, докато наблюдаваше младия мъж, и осъзна, че вече не са и никога повече няма да са само баща и син.

Беше изключителна рядкост първородният син на престолонаследника да е от смесено потекло, какъвто беше Зан’нх. Това беше случайност. Преди много време баща му — знаеше, че първородният син от чисто потекло на Джора’х ще е следващият престолонаследник — беше направил многобройни проверки и се бе консултирал със свещеници-философи, за да определи най-подходящата му партньорка. Бяха проучени кръвни линии, бяха проследени родословни дървета — и най-накрая му представиха подходящата девойка като свършен факт.