Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Дейвлин най-после имаше повод да се усмихне.

— Нали ми каза да те потърся, ако ми дотрябва твоята помощ? — каза Дейвлин на Рлинда. Изпитваше огромно неудобство, че е зависим от някого. — Ето, че ми дотрябва.

Тя му се усмихна широко, докато й описваше ситуацията.

— Аха! С удоволствие ще ти помогна. Нали не допускаш, че съм някоя чиновничка, която не държи на обещанията си?

Двамата с Робъртс разтовариха всичко от товарните си отделения — включително онова, което трябваше да бъде откарано до други колонии.

— Ще ги прибавя към сметката на Релекер. Сто и трийсет души ли каза? Поне по-слаби ли са от мен?

И се потупа по масивните бедра.

— Това поне е абсолютно сигурно.

— Да тръгваме тогава.

„Ненаситно любопитство“ и „Сляпа вяра“ се спуснаха в мрака на загасналата система на Крена. Дейвлин седеше в пилотската кабина до Рлинда Кет и едва сдържаше вълнението си.

Брансън предаде от „Сляпа вяра“:

— Пристигнахме, но някой е изгасил слънцето. Дори не се разбира, че сме в планетна система.

— Само внимавай да не се блъснеш в звездата, БиБоб. Понякога не гледаш къде караш.

— Обиждаш ме, Рлинда.

— Каква обида? Това си е факт.

Докато тя уточняваше курса, Дейвлин се наведе към предния екран. През инфрачервените филтри се виждаха помръкващите контури на планетата, която все още излъчваше остатъци от топлинната си енергия. След изгасването на слънчевото ядро цялата система на Крена се беше превърнала в изстиващ труп, мрачно кълбо в пространството. Атмосферата вече се беше вкочанила и цялата повърхност беше покрита с кора от заледени пластове. Въздухът се беше кондензирал в снежна покривка от въглероден двуокис. Всички езера и потоци бяха замръзнали и всяка живинка беше унищожена.

Дейвлин тръсна глава.

— Надявам се всички долу да са живи.

— Преди колко време каза, че е настъпил този ледников период? — попита Робъртс по връзката.

— По-малко от две седмици. Самата планета все още излъчва остатъци топлина, а и звездата не е абсолютно замръзнала. Горе-долу около един процент от активния енергиен поток.

— Добре, че си взехме лопати — подхвърли Рлинда. — Казвай къде да кацнем, Дейвлин.

Преди да отлети, Дейвлин беше поставил сигнален фар близо до люка за тунелите. Не беше споменал на кмета Руис за това, тъй като не искаше сгушените в подземията хора да осъзнаят колко сурова ще стане външната среда. Сега огледа радарните сектори и откри примигващата светлинка, много по-слаба, отколкото беше очаквал. Самият фар беше покрит с дебел пласт лед.

Спуснаха се през замръзналия в спираловидни извивки въздух през снежни вихрушки от въглероден двуокис. Дейвлин включи комуникационната система.

— Колония Крена, говори Дейвлин Лотце. — Изчака, но припукваха само атмосферните смущения. — Кмет Руис, чувате ли ме? Водя помощ.

Опита още няколко пъти, но все така безрезултатно.

Рлинда погледна уредите и тръсна глава.

— Не разчитай много да се свържеш, Дейвлин. Смущенията заради бурята и снега са много силни и сигналът вероятно не може да проникне през целия този лед.

Двата кораба заеха позиция за кацане и Дейвлин огледа нагънатите пластове лед. Не се виждаха очертанията нито на хангара, нито на някоя от градските постройки.

— Да изсипем малко сол, а? — пошегува се Робъртс.

— Атмосферата е замръзнала и точката на изпаряване е много ниска. Можем да разтопим леда с изхвърляните от двигателите горещи газове — каза Рлинда. — Тук любезностите няма да свършат работа.

Тя спусна „Любопитство“ още по-ниско, насочи горещите газове към мястото на покрития с лед запечатан люк и от повърхността блъвнаха гейзери пара. След около половин час Рлинда успя да издълбае в леда огромна яма и се дръпна встрани, за да освободи място на „Сляпа вяра“ да изпари останалата част от дебелия слой лед.

Около запечатания метален люк се образува огромен кратер.

— Стигнахме до следващия проблем — каза Дейвлин. — В бързината да построя топло убежище и да напъхам колонистите на Крена под земята инсталирах единствено този люк, без да помисля за херметична камера за влизане и излизане.

— Няма ли да оцелеят, докато се качат на корабите? — попита Рлинда.

Дейвлин поклати глава.

— Няма никакъв въздух. Всичко е вкочанено.

— Значи става доста интересно — изхъмка тя.

— Нямаме никаква тръба, за да свържем кораба с люка — обади се БиБоб.

— С колко допълнителни скафандъра разполагаме? — попита Дейвлин.