След шеметния ден на церемониалното приемане на шайинг Руса’х беше обединил разпадналия се тизм на хирилкийския народ в себе си и бе изградил нова, непоклатима и съвсем отделна от останалите илдирийци мрежа.
Населението на Хирилка изпълняваше стриктно всяка заповед на новия император, а всеки, който неволно или съзнателно не беше погълнал мощния стимулиращ наркотик, беше издирен и заставен да се присъедини. С изключение на Пери’х сега всеки хирилкиец беше частица от един всеобщ организъм. Тор’х беше предложил собствената си подкрепа за управлението на чичо си с готовност и всеотдайност.
Отказваше единствено упоритият му брат. Сляпо преданите на новия император телохранители продължаваха да държат кандидат-губернатора под домашен арест и не му разрешаваха да се среща с никого. Тор’х отиде няколко пъти да разговаря с брат си — редуваше всеки път презрителни подигравки и молби, — но въпреки абсолютната си изолация, която силно го измъчваше, Пери’х продължаваше да отказва да приеме очевидното.
За разлика от населението на Хирилка, нито един представител от потеклото на мага-император не би могъл да бъде заставен насила да се обедини в новата мрежа на тизма. Пери’х трябваше да вземе съзнателно решение и да прекъсне връзката със заблудения си баща. Но младият мъж упорстваше, което се превръщаше във все по-голямо препятствие за плановете на чичо му…
Само след три дни Тор’х представи с гордост новия какавиден трон на Руса’х — той лежеше с изцъклени очи и все още се възстановяваше от кастрационния нож, който му беше предоставил абсолютен достъп до паралелната тизмена мрежа. Все пак, когато видя какавидения трон, лицето му грейна като сияен изгрев на фона на Хоризонтния куп.
— Прекрасен е! Тор’х, ти си моят достоен престолонаследник.
Тор’х бе преизпълнен с гордост, макар че понеже новият император беше издал заповед никой от неговите новопреосветени подчинени да не приема повече шайинг, за да не разстройва нововъзникналата тизмена мрежа, му беше зле от първата фаза на въздържанието. Отсега нататък целият произвеждан на Хирилка наркотик щеше да се събира за преосвещаването на други светове. Тор’х беше зависим от стимуланта от толкова дълго време, че сега тялото му изпитваше остра нужда от него и го разтърсваха остри спазми. Но самото му присъствие в новия бляскав тизм му даваше сила.
Подпомогнат от Тор’х и група неспирно бърборещи мъници, императорът се надигна и зае мястото си в новия какавиден трон. Сграбчи извитите облегалки и включи повдигащия механизъм, който го извиси над полирания под.
— Според поклонниците, които изпратих да го наблюдават, моят брат Джора’х си позволява краката му да докосват земята. Той твърди, че е магът-император, а се разхожда като всички останали простосмъртни. — Лицето на Руса’х потъмня от възмущение. — Той до такава степен се е заблудил, че никога вече няма да тръгне по сияйната пътека. Като истински достоен император на нашия народ, аз възнамерявам да се придържам към нашите осветени традиции, както повелява Изворът на светлината.
— Още една причина, за да те следваме, чичо.
Тор’х прокара пръсти по инкрустираните върху трона скъпоценни камъни.
— След като отново мога да се придвижвам, искам да нагледам новите ниалийни полета, напоителните канали и производствените съоръжения. Те ще се превърнат в основата на моето все по-разрастващо се управление.
— Всички се трудят неуморно след твоето въздигане, господарю. Всички други култури са изпепелени и превърнати в тор върху разораната почва. Сега се прокопават канали и всички земеделци са посветили всичките си усилия за увеличаването и разпространяването на насекоморастителните насаждения.
Какавиденият трон се понесе напред и Тор’х закрачи до него. Подминаха обраслите с пълзящи растения колони, които обграждаха вътрешния двор, където преди време Руса’х устройваше своите приеми и тържества… а сега посрещаше преданите си поклонници. Мъниците припкаха да разчистват пътя, а четирима лоялни придворни крачеха тежко пред трона и обявяваха преминаването на императора.
— Искам да остана сам със своя престолонаследник — заповяда Руса’х. — Кажете на работниците в ниалийните полета, че ще се срещна с тях, когато стигна до обработващото дестилационно съоръжение.
Мъниците препуснаха като рояк насекоми, за да изпълнят заповедта. Благородниците отстъпиха встрани и се поклониха почтително, докато какавиденият трон преминаваше покрай тях. Щом стигна до най-близкото поле, Руса’х насочи трона към един от сребристите напоителни канали и той се понесе като церемониална баржа върху огледалната вода. Тор’х закрачи успоредно с него по брега.
Читать дальше