Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Аз съм Ческа Перони, говорителката на всички кланове. Имам спешна делова среща с Ханзата.

От контрола на транспорта отговориха:

— Не сме уведомени, че скитниците изпращат свой дипломатически представител на Земята. Налага се да минете през обичайните посланически канали, ако искате да разговаряте с някого от Ханзейския съюз.

Тя отговори с хладен и категоричен тон:

— Не желая да разговарям с „някого“. Искам да се срещна със самия крал.

Офицерът отвърна безцеремонно:

— Ние не назначаваме срещите на краля, госпожо.

— Спряха ектито и си помислиха, че Спиралният ръкав е тяхна собственост — измърмори един от пилотите на ремората; знаеше, че Ческа го чува.

Тя за стотен път се запита какво би могла да постигне с преговори. Клановете вече бяха прекъснали всякакви доставки на космическо гориво и суровини. С какво повече би могла да заплаши Ханзата? По всяка вероятност Теранският съюз предполагаше, че тя блъфира и че скитниците са зависими от търговията не по-малко от Голямата гъска. Но скитниците разполагаха с безгранични възможности да затегнат коланите и да се справят сами.

Ами ако Ханзата просто я задържеше като заложничка, както бе постъпила с обитателите на Ураганово депо? Ако решаха, че семействата и клановете ще се изпокарат и ще склонят да платят откуп, значи нямаха представа от гордостта и достойнството на независимите скитници.

Най-накрая по канала прозвуча гласът на официален ханзейски представител:

— Разрешаваме на говорителката Перони да се приземи. При първа възможност ще бъде уредена среща.

Ческа се спусна с кораба, следвайки указанията на реморите. Щом кацна в Дворцовия квартал, я посрещна униформен ескорт и я поведе. Тя изобщо не се съмняваше, че след като се отдалечи, ще проверят кораба й, ще го претърсят за ценна информация, а може би ще инсталират и проследяващи устройства. Но тя беше блокирала цялата полезна информация на борда и я беше заразила със самоизтриващи вируси. Лесно би могла да открие и отстрани проследяващите устройства. Със себе си взе само копия с изображенията от Ураганово депо за предстоящата среща.

Благодарение на странното симултанно разпространено от венталите предупреждение скитниците бяха узнали за разрушаването на Ураганово депо много по-рано, отколкото очакваха ЗВС. Тъкмо този беше козът на Ческа. Може би ханзейците все още не бяха успели да подготвят лъжите и извиненията си.

Крал Питър винаги й се беше струвал разумен човек. Беше се оженил за сестрата на Рейналд Естара и Ческа се надяваше, че ще е относително безпристрастен — поне малко повече от Сарейн.

Телохранителите я въведоха в една зала за лични срещи в Двореца на шепота и тя седна и зачака. Оказа се, че разполага с предостатъчно време да дообмисли нещата.

Когато едно прислужническо компи най-после отвори вратата, тя се изправи, за да поздрави краля… но в залата влезе не Питър, а председателят Венцеслас.

— Имате твърде необичаен стил да пристигате, говорителко Перони. Възнамерявах да ви изпратя послание, но скитниците са наистина неоткриваеми, когато не желаят да бъдат открити.

— Мен ако питате, Ураганово депо беше твърде красноречиво послание. — Гласът й потрепна. — Къде е крал Питър? Помолих за среща с него.

— Аз съм отговорният човек. Можете да разговаряте с мен.

— Следователно вие сте и виновникът? За непрестанните, непредизвикани агресивни актове срещу скитнически кораби, съоръжения и граждани? — Тя му подаде данните с резултатите от изследванията. — Това са анализите на останките от един скитнически кораб, очевидно унищожен с въоръжение на ЗВС, след като е бил конфискуван товарът от екти.

Базил погледна ръката й, сякаш му подаваше развалена храна.

— А тук са изображенията от вашето непредизвикано с нищо нападение на Ураганово депо — продължи Ческа и включи един плосък екран, за да покаже донесените от Нико изображения. Дреднаутите и мантите не можеха да бъдат сбъркани с нищо и ясно се видяха всички подробности на присвояването на всевъзможни материали от съоръжението, а накрая и бруталното изтласкване на станцията от устойчивата й орбита.

— След като поставих проблема на вашето внимание, не получихме абсолютно никакъв отговор от Ханзата.

Председателят й отвърна с хладна като метал усмивка:

— Нима отговорът ни не е ясен? Ураганово депо е само предварителният ни отговор на вашето незаконно ембарго и ще разпоредя още военни действия, докато не капитулирате. Ханзейският съюз не може да ви позволи да ни лишавате от космическото гориво, което ни е необходимо, за да оцелеем. — Той скръсти ръце и седна. — Хайде, стига, говорителко. Да спрем с тези глупости, които изнервят и двама ни. Можем да се договорим за приемливи условия.