Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Тя се изправи и му отговори с подобно на неговото хладнокръвие:

— Явно съм допуснала грешка, като предположих, че сте разумен управник, председателю Венцеслас. Меко казано, това е изнудване, а ЗВС са банда ваши помощници. Като говорителка на всички кланове отново заявявам, че търговията между скитниците и Ханзата остава под ембарго. Няма да ви бъдат доставяни нито екти, нито никакви други суровини.

Базил я погледна раздразнено. Отговорът й означаваше, че проблемът остава нерешен, и това щеше да го принуди да пропилее стопяващите се ресурси на Ханзата.

— Ще ви открием и в миша дупка — каза той и дори не стана в знак на вежливост. — Ще ви отнемем всичко, което имате.

Тя рязко отвори вратата и стресна изправения отвън телохранител.

— Губете си времето и кръстосвайте с бойните си кораби, където си пожелаете, господин председателю. Няма да ни намерите.

Лъчите на далечното слънце се отразяваха в диамантения корпус на изоставения от хидрогите кораб.

Кото искаше да направи всичко едновременно. Трябваше да проведе хиляда теста, които да отхвърлят или потвърдят почти толкова негови хипотези. В повечето случаи проучвателните дейности бяха предварително обречени на неуспех поради слабо планиране, липса на последователност, излишен ентусиазъм и непредвидени усложнения. Този път не искаше да допусне това да се случи. Отговорността беше прекалено голяма, а той не искаше да губи нито миг.

Остави пилотирането на програмираното компи, тъй като се опасяваше, че може да катастрофира, докато мисли за всичко, с което му предстоеше да се заеме. Мълчаливото компи насочваше кораба покрай носещите се скални отломъци в периферията на тънкия пръстен. Двете аналитични компита ГУ и КР седяха търпеливо в очакване да започнат дейностите си.

— Първата стъпка — каза високо Кото — е да направим подробен визуален външен оглед. Разбира се, ако не можем да открием начин да се вмъкнем вътре, ще си останем само с това.

ГУ прилежно запаметяваше всяка негова дума.

Като изчисли орбитата и градуса на отклонение, Кото направи точна оценка на масата на изоставения кораб, благодарение на което установи средната му плътност. Това го ориентира (макар и само до известна степен) за дебелината на диамантения корпус и вместимостта му.

Докато лабораторната совалка се приближаваше в спираловидна орбита до извънземния кораб, Кото го оглеждаше внимателно. Търсеше да открие някакви асиметрии, но осеяната с шипове сфера имаше съвършена форма. Не се забелязваше нито „долна“, нито „горна“ част. Нито пък следа от нещо като люк.

— И все пак как влизат вътре хидрогите? Пълна мистерия.

Вече от часове изследваше кораба с целия комплект спектрални скенери. Беше студен и не се забелязваха нито двигатели, нито отверстия за изгорели газове или реактивни тръби. Ако успееше да открие основните параметри, скитниците щяха да се сдобият с невероятна възможност да разработят допълнителни нововъведения на базата на технологичните му принципи.

Но май се бе поувлякъл в припряността си. Очевидно корабът не можеше да бъде разцепен с груба сила — не и с оборудването, с което разполагаха корабостроителниците на Келъм. Зевесетата вече бяха използвали най-мощните си оръжия без почти никакъв резултат.

Освен това не искаше да поврежда машината. Трябваше да открие друг начин да се вмъкне вътре.

Спря совалката и изпрати ГУ и КР, екипирани с ръчна изчислителна апаратура. Малките роботи излязоха от херметичната камера и прикрепиха сензорите към диамантената повърхност на мъртвия кораб на хидрогите. След това се заеха да извършат цяла серия тестове — изпращаха сигнали и светлинни пулсации с определена дължина на вълната: спецификата им беше, че могат да влияят на въглеродни връзки.

Накрая Кото реши да прибегне и до физически вибрации. ГУ прикрепи една пулсаторна пластина, която завибрира като уред за масажи върху повърхността на неприятелската сфера. Като постепенно ускоряваше честотата на вибрациите, Кото се надяваше да налучка абсолютния резонанс, а чрез проникването на акустичните вълни можеше да получи информация за структурата на материала и вътрешното устройство на извънземното съоръжение.

Остана изненадан, когато при една от честотите се появи невидим до този момент люк — сякаш овална линия върху стъклена повърхност. След броени секунди, докато вибрациите продължаваха, люкът се освободи напълно и отлетя като изстрелян с невероятна скорост диск, като едва не улучи совалката.