Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Фицпатрик се наведе и се направи, че работи, понеже забеляза, че един от скитниците ги наблюдава. После попита шепнешком:

— Какво искаш да кажеш?

— Успеем ли да включим дълбинното програмиране, ще разполагаме с армия от стотина бойни компита.

Бил Стана дойде при тях с един тежък сандък — понеже беше най-силен, го бяха назначили за носач. Стана беше изкарал основно обучение, знаеше как да борави с въоръжението и да управлява стандартни кораби, но беше най-обикновен мускулест мърморко, от когото никога нямаше да се получи блестящ тактик.

— Иска ми се да ме пратят да помагам в проучването на изоставения от хидрогите кораб — продължи да шепне Фицпатрик. — Представяш си как би искал да го докопа генерал Ланиан, нали?

— Ако онзи побъркан учен скитник не повреди всички ценни доказателства преди това. Направо ми прилошава… — отговори Шейла, докато се навеждаше да помогне на Стана.

— Само да мога да се измъкна навън, ще задигна един чергарски кораб и ще отлетя — изсумтя широкоплещестият войник.

Фицпатрик тръсна глава.

— Не става, Бил. Нали чу Келъм? Тези кораби не са пригодени за междузвездни полети. Всичките са за транспорт в границите на системата.

— Това не значи, че не мога да опитам.

Шейла го сръга с лакът.

— Ще ти отнеме хиляда години, за да стигнеш някъде, Бил.

— Кой ти каза? Ами ако взема корабчето и цъфна на кометния облак? Чергарите имат там съоръжение за производство на екти, така че непременно има и междузвездни кораби. Иначе как ще пренасят космическото си гориво?

Ямейн се изкикоти.

— Тук си прав.

— Та значи стигна ли там, ще задигна един от скоростните им товарни влекачи и повече нищо не ми трябва.

— Все пак има доста несигурни неща — намеси се Фицпатрик. — Не бих те съветвал…

— Защо да не опитам, ако ми се удаде възможност? — настоя широкоплещестият войник.

Шейла погледна намръщено Фицпатрик и измърмори:

— Да не предпочиташ да останеш тук, Фиц? Да се задомиш с някоя красива скитничка и да си създадеш собствен клан? Започваш да ме учудваш.

Фицпатрик се засегна. Още повече го ядоса това, че при подмятането на Шейла в съзнанието му изникна образът на Зет.

— Стига глупости! — изсумтя той. — Искам да избягам не по-малко от вас, но не бива да допускаме глупави грешки. Това ще е истинско самоубийство. Трябва да уцелим точния момент.

— Прекалено много разсъждаваш, Фиц — отсече Стана.

След пет дни неочакваната възможност се появи.

Една гравитационна ферма се скъса при сблъсък с тегления от един влекач към топилните скален отломък. Неуправляемата маса отскочи от автоматичното рудообработващо устройство и причини сериозни щети на една административна конструкция. Външната скална облицовка спаси повечето от хората, които се намираха вътре, но алармените системи се включиха. Входните люкове блокираха и затвориха като в капан малка група скитници, между които се оказа и Зет Келъм.

Сирените ревнаха. Благодарение на дълговечната си традиция да живеят на косъм от опасността, скитниците владееха подробни и добре отрепетирани действия при извънредни ситуации и всички се отзоваваха като един, когато се налагаше. Пристигаха кораби от близки орбити, инженерите зарязваха обичайните си задължения, загребвачи и всевъзможни други машини се втурваха към мястото на инцидента. За кратко настъпваше пълен хаос.

Бил Стана, който работеше до Фицпатрик, вдигна рязко глава и възкликна:

— Сега е моментът. Няма да го пропусна… Покрий ме, Фиц. Вече си избрах корабчето.

На астероида беше кацнал малък едноместен изследователски кораб, чието предназначение беше да кръстосва из пръстените и да открива концентрирани рудни находища. Стана знаеше, че ще може да го управлява.

Сирените продължаваха да бучат и наоколо почти не се виждаха скитници. Бойните компита не спираха да изпълняват задълженията си. Стана се втурна към едно аварийно шкафче, грабна един костюм и го нахлузи светкавично като новобранец при обявена в ЗВС тревога.

Въпреки опасенията си Фицпатрик не се опита да го спре. Ако Стана успееше да се измъкне, щеше да изпрати сигнал до ЗВС и по някакъв начин да докара помощ. Тогава всички щяха да се измъкнат.

— Просто ме прикрий, докато излетя, Фиц.

Фицпатрик го тупна по гърба.

— Успех, Бил.

Стана тръгна към херметическата камера, а Фицпатрик се огледа. Екраните щяха да отчетат активирането на камерата, но надзирателите вероятно щяха да си помислят, че е някой от спасителния екип.