Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Убедена съм, че гледната им точка е доста по-различна. Назначено ли е разследване по повод твърденията на говорителката Перони, че кораби на ЗВС тайно нападат и унищожават скитнически товарни кораби?

— Подобни твърдения са абсурдни. Ти си войник в ЗВС. Не бива да го забравяш.

Тасия вирна брадичка.

— Извинете ме, адмирале, но след като току-що унищожихме невъоръжено цивилно скитническо съоръжение, как бих могла да съм убедена в това?

— Намираш се на крачка от неподчинението.

Тасия прехапа език, за да се овладее. Накрая добави:

— Разбрах, че ЗВС са задържали над сто заложници от Ураганово депо.

— Не заложници, а военнопленници.

— Не знаех, че кралят официално е обявил война на скитниците.

— Всеки има своя гледна точка.

— Възможно ли е да се срещна с тях и да разговарям с техен представител? Предвид произхода ми вероятно бих могла да помогна за разрешаване на разногласията. Не допринасям никаква полза, като карам „зайците“ да преодоляват препятствия на Марс.

— На път си да станеш доблестен воин, командир, но не си никакъв дипломат. Остави на Ханзата да се занимава с политически проблеми, става ли?

— Шиз! Роб Бриндъл също не беше дипломат, но това не попречи на ЗВС да го изпратят в дълбините на Оскивъл, за да разговаря с дрогите.

— И видя какво излезе от всичко това. — Адмиралът кимна. Явно смяташе срещата за приключила. — Междувременно не е излишно да се поровичкаш в душата си дали си войник на ЗВС, или в сърцето си оставаш скитничка.

Тасия се подвоуми, после попита:

— Не мога ли да бъда и двете?

— Не и когато воюват помежду си.

Нямаше никакво съмнение, че вътрешните служби разследваха поведението на Тасия. Ако откриеха, че беше пратила ЕА да предупреди корабостроителниците на Дел Келъм, като нищо можеха да я подведат под отговорност за измяна и шпионаж. Налагаше се да е изключително предпазлива и да не им дава никакви поводи да я подозират още повече…

След като адмирал Уилис я освободи, Тасия се прибра в квартирата си, но не получи никакъв отговор на тревогите си дори когато използва слушателското си компи като душеприказчик. ЕА ней предложи никакъв полезен съвет.

С унищожаването на Ураганово депо председателят Венцеслас беше ескалирал напрежението, въпреки че можеше да разреши проблема съвсем безболезнено. Винаги го беше мислила за трезв и делови държавник, но сегашното му поведение й се струваше наистина глупаво.

След като бяха прекрачили границата, зевесетата нямаше да оставят клановете на мира, докато не постигнат целта си. Но скитниците нямаше току-така да признаят поражението си. Как беше възможно ЗВС до такава степен да не си дават сметка за скитническия мироглед? Тежката ситуация щеше да се влошава все повече и повече.

А задачата на Тасия беше да обучава новобранци за корабите, които да нападат крепостите на клановете.

Ослепителните синкавобели калиеви отблясъци мятаха резки, очертани като с нож сенки по пода на откритата изследователска работилница. Базил стоеше до адмирал Стромо и скептично оглеждаше чудноватия кораб. Беше някаква чудовищна бъркотия от компоненти и резервни части, сглобени по начин, който изобщо не би трябвало да му позволи да помръдне. Но тромавият на външен вид кораб беше изключително бързоходен.

— Заловен скитнически съд, господин председателю — каза Стромо. — Пленихме го при нападението на Ураганово депо.

Базил скръсти ръце, като внимаваше да не омачка елегантния си делови костюм. Знаеше, че скитниците са развили оригинална и чудновата технология през дългите години на лишения и изолация, но не разбираше какво би могла да научи Ханзата от проучването на това старо корито.

— Само не ми казвай, че възнамеряваш да конструираш боен отряд от ремори, които да приличат на това чудо. Какво би могло да се извлече от него?

През последните години Стромо беше понадебелял, което донякъде отвращаваше Базил. Може би беше по-добре адмиралът да патрулира с корабите си и да се заеме с малко упражнения, вместо да седи по цял ден зад бюрото.

— Не точно от него, господин председателю. Интересно е онова, което измъкваме от база данните.

Базил повдигна заинтригувано вежди.

— Как успяхте да проникнете в компютърните системи, без да се саморазрушат?

— Чист късмет, господин председателю. Почти половината от файловете бяха изтрити, но нашите специалисти по криптография успяха да възстановят останалата част. Сега разполагаме с подробните координати на десетина доскоро неизвестни скитнически колонии и промишлени съоръжения.