Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Стромо се ухили, грейнал от гордост. Под ярката светлина кожата му изглеждаше болезнено бледа.

— Но има и още нещо, нали? — подкани го Базил.

Инженери на Ханзата и специалисти от ЗВС задълбочено проучваха в изследователския хангар двигателите, компонентите и компютърните системи, за да измъкнат още парченца информация.

— Най-важното, господин председателю. — Стромо облиза месестите си устни. — Отне ни доста време, но вече знаем разположението на Рандеву, централния скитнически комплекс, самото седалище на тяхното правителство.

— Отлично! Можем да се възползваме от тези данни.

След толкова много катастрофи и рухнали планове Базил беше доволен най-после, просто за разнообразие, да чуе нещо положително.

Демонстративното нападение над Ураганово депо не беше уплашило достатъчно клановете, затова втората фаза трябваше да е още по-съкрушителна и деморализираща. Той щеше да покаже на говорителката Перони къде й е мястото. Нейните капризи бяха детски глупости и Ханзата нямаше време да се съобразява с тях.

Той понижи глас и замърмори сякаш на себе си:

— Нямаше да е необходимо да се стига дотук, ако се бяха съгласили да заемат мястото си в отбора на цялото човечество… ако се бяха съобразили със ситуацията. — Погледна Стромо, който стоеше в очакване на заповеди. — Не би могло да има по-значителна победа от завладяването на Рандеву. Адмирале, планирай съкрушителен удар и изпрати бойна група на ЗВС с достатъчна огнева мощ за гарантиране на успеха. Разруши седалището на скитническото правителство и клановете ще рухнат. Няма да имат друг избор, освен да застанат в строя.

— А относно жертвите, господин председателю?

Базил се намръщи.

— Не ме занимавай с излишни подробности.

Стромо потри ръце; не можеше да овладее възбудата си. След претърпяното на Юпитер унищожително поражение с нетърпение очакваше боен сценарий, при който да нападне без никакъв страх.

— Лично ще предвождам операцията.

Крал Питър се зарече никога вече да не се доверява на Базил Венцеслас. Не че досега му се беше доверявал. Най-напред председателят беше разрешил безразсъдното нападение срещу скитническото депо, а след това му беше попречил да се срещне с говорителката Перони при нейната неофициална визита на Земята. С влошаването на ситуацията в Спиралния ръкав и постепенното разпадане на внимателно подредената мозайка безпомощността беше причина председателят да губи самообладание… и да допуска грешки.

„Базил, губиш ориентация“.

Питър поиска официално кратка среща с Базил и председателят с неохота му отпусна петнайсет минути от програмата си. За момент на Питър му се прииска Естара да е с него, просто за да го подкрепя с присъствието си, но трябваше да се справи сам с това.

Базил кръстоса ръце върху компютърния плот, по който примигваха и подскачаха съобщения и изображения.

— Не е обичайно за теб да съблюдаваш съответните канали, Питър. Вече ти стана навик да се втурваш тук, убеден, че твоите капризи са по-важни от всички проблеми на Ханзата.

Питър не се хвана на въдицата.

— Демонстрирам добро поведение, за да не се опиташ отново да ме убиеш. Или Естара.

Председателят заряза любезностите.

— След няколко минути имам да решавам важен проблем. Какво си дошъл да обсъдим?

— Принц Даниъл. Знам, че го криеш някъде в Двореца на шепота. Искам да разговарям с него.

Базил запази хладнокръвие.

— На каква тема?

Питър повдигна вежди.

— Не би ли било добре дошло за теб, ако ни видят двамата заедно като едно щастливо семейство? Все пак той ми е скъп „брат“, макар никога да не съм го виждал.

— Даниъл не е готов да се показва публично.

— Някога ще бъде ли?

Базил пренебрегна въпроса му и на свой ред попита:

— Каква е истинската причина за проявения от теб интерес?

Питър присви рамене; не губеше нищо, ако бъдеше откровен.

— Ти обяви присъствието му с намерението да ме сплашиш. Искам да разбера що за заплаха е той.

— Момчето е само застраховка срещу твоята… непримиримост. В момента нямам намерение да го правя крал.

— Значи няма от какво да се безпокоя?

Базил го погледна остро.

— Зависи колко добре продължаваш да изпълняваш задълженията си.

Питър беше убеден, че ако Даниъл се беше оказал по-послушен, самият той вече щеше да е мъртъв.

— Добре тогава, Базил. Ще повярвам на думите ти и няма да се безпокоя повече.

Не го каза много убедително.