Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Крал Питър вечеряше на уединения балкон на кралския апартамент в компанията на своята кралица. Двамата се наслаждаваха на залеза, обагрил с цветовете си пейзажа чак до забуления в мъгла океан на хоризонта.

Храната беше приготвена от най-добрите готвачи в Двореца на шепота. Старинните порцеланови съдове бяха нежни до съвършенство. Красиво подредените цветя излъчваха свеж аромат. Храната изглеждаше прекрасна и съблазнително вкусна.

— ОХ — обърна се Питър към компито, — опитай всичко за отрова, както обикновено.

Учителското компи почна да прави химически анализ, за да открие и най-минималното количество токсични вещества или наркотици в храната им. Докато чакаха и стомасите им куркаха, Питър погледна Естара в големите тъмни очи.

— Знаем на какво е способен Базил. Не е зле да сме изключително предпазливи.

— Да — отвърна тя с усмивка и докосна ръката му.

След като ОХ обяви блюдата за безопасни, кралят и кралицата започнаха да се хранят. Питър взе една препечена филийка с резенчета пушена сьомга, поднесе я към устата на Естара и тя я изяде с усмивка. След това тя по същия начин му подаде късче месо и той захапа игриво пръстите й.

След като похапнаха, Питър се замисли и докато опитваше разсеяно вкусните деликатеси с пикантни подправки, каза:

— ОХ, интересува ме обективното ти мнение по един въпрос.

— Винаги ми е приятно да споделя своето мнение и да ви дам съвет, крал Питър.

— Трябва да направя преценка по повод на една заплаха. Ти обучаваш принц Даниъл. След колко време ще е готов той поне съгласно изискванията на Базил? До каква степен трябва да се безпокоя, че мога да бъда изместен в близко бъдеще?

ОХ направи светкавично изчисление. Макар думите му да прозвучаха като саркастична подигравка, дребният робот представи фактите такива, каквито ги преценяваше.

— Като изхождам от досегашната скорост на прогрес на принца, той ще е задоволително подготвен след не по-малко от… три столетия.

Естара се изкикоти.

— Как е възможно Базил да го е надценил до такава степен?

Учителско компи отговори съвсем сериозно, както винаги:

— Принц Даниъл беше избран набързо, без задълбочените проучвания, които членовете на екипа приложиха към вас, крал Питър, когато бяхте все още Реймънд Агуера.

— Смяташ ли, че Базил ще… се отърве от Даниъл и ще избере някой друг? — попита Естара и широко отвори очи.

— В момента главната цел на Базил е да използва принца като средство, за да ме държи в подчинение — каза Питър. — Докато сме в относително съгласие, председателят не би сметнал за „ефикасно“ да разбунва Ханзата чрез изместването ми.

И въздъхна дълбоко: знаеше, че трябва да държи сметка не само за самия себе си, но и за опазването на Естара. Беше безкрайно влюбен в нея.

Опря лакти на масата — привичка, която му беше останала от времето, когато беше Реймънд Агуера и заради която възпитателите му по етикет упорито му правеха забележка, когато го улавяха да си я позволява.

— Досега не съм имал възможност да се срещна насаме с него, ОХ. Базил не ми разрешава да го видя. Какво представлява така нареченият мой брат?

— Нарцистичен, безпардонен и невъзпитан. А и не е податлив в съответствие с очакванията. Полагам упорити усилия да го запозная със задълженията на един крал, но с нищожен успех. Даниъл не проявява никакъв интерес към материала. Задоволява се със сегашното си положение и предпочита да стои в покоите си и да го обслужват. За да го накарам да се заеме със задълженията си, ми се налага да прибягвам до всевъзможни обещания и заплахи.

— Ти го заплашваш, ОХ? Не мога да си те представя да заплашваш някого.

Питър отпи глътка ледена вода.

— Заплашвам го, че ще го лиша от десерт. Принц Даниъл изключително обича бонбони, пудинги и прочие сладкиши. Председателят ми е дал право да го лишавам от тях. Разрешено ми е да го лиша или да удвоя десерта му в зависимост от поведението му по време на занятия. Досега Даниъл е наддал тринайсет килограма. Ако се съди по обмяната на веществата и физиологичните особености на младежа, предвиждам, че ще напълнее прекомерно.

Питър зацъка с уста.

— При положение, че Ханзата е изправена пред гладни времена и колониите са заплашени от гладна смърт, не бихме могли да си позволим един тлъстичък принц, нали? В момента, в който Базил забележи това, ще го подложи на жестока диета.

— Вече предложих на принц Даниъл да започне редовни здравословни физически упражнения, но той отказва.