Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Внезапно бликналата от вътрешността на кораба атмосфера подейства като реактивна струя и запрати сферата в лъкатушеща траектория. Струята улучи едното компи и го запокити надалеч над пръстена на Оскивъл, а корабът на хидрогите се отдалечи на зигзаг в противоположната посока.

— След него! — изкрещя Кото.

Пилотиращото компи го погледна.

— Неуточнено местоназначение. След кораба на хидрогите или след компито?

— След кораба! А, и предай на компито — това ГУ ли е? — че ще се върнем да го приберем.

Лабораторната совалка се понесе напред, но сферата лъкатушеше и подскачаше като китайски фойерверк. Блъсна се в една от скалите на пръстена и отскочи, като промени внезапно траекторията си. Атмосферната струя продължаваше да изтича стремително, сякаш никога нямаше да спре. Кото си даде сметка, че вътрешното налягане е било невероятно високо — равностойно на това в дълбините на един газов гигант.

— Аха, това обяснява огромната плътност на самата сфера.

Но след като в корпуса се беше образувал отвор, атмосферата струеше навън като изгорели газове от включени на максимална мощност ракетни двигатели и Кото изчисли, че това ще продължи още доста време. Грабна комуникатора и се обърна за помощ към работниците в корабостроителниците.

— Корабът на хидрогите се измъква! Елате да ми помогнете да го хванем.

Сферата отскочи от друга скала и продължи да подскача като пощуряла пингпонгова топка — без нито една драскотина. Совалката на Кото едва успяваше да я следва по умопомрачителния й път.

На пристигналата група работници им отне повече от два часа, за да заловят празния кораб — когато най-после избълва от себе си цялата атмосфера. На връщане прибраха и очуканото ГУ, което се носеше безпомощно в пространството.

Кото благодари на Келъм и хората му за помощта и каза:

— Това място тук е чудесно за работа. Няма нужда да изтегляме кораба до пръстените.

— Колкото по-далеч от корабостроителниците, толкова по-добре по-дяволите — изруга Дел Келъм и отлетя обратно с работниците си, за да си продължат работата.

Кото огледа вече отворения кораб и доволно потри ръце. Нямаше търпение да разбере какво има вътре.

Фицпатрик искаше да говори сериозно с останалите пленници сред монотонното буботене на машините в инженерното отделение — там нямаше как да ги подслушат.

Но от два дни пазачите бяха започнали да се държат по-строго — оглеждаха втренчено пленниците, сякаш те се бяха провинили в нещо, и бяха все сърдити. Дали причината не беше в откриването на унищожения скитнически товарен кораб? Но те отдавна знаеха за него.

Най-накрая от сумтенето и ругатните им Фицпатрик разбра, че ЗВС са нанесли удар срещу спотайващите се скитници и техните неоткриваеми бази. Бяха превзели едно от депата им и след конфискуването на суровините и продоволствието съоръжението беше унищожено.

— Заслужават си го — измърмори Шейла Андез. — Те предизвикаха краля. Какво друго са очаквали? Надявам се най-после да им уври мозъкът и да престанат с тъпите си капризи.

— Това доказва, че Ханзата възнамерява да ги принуди да се подчинят — добави Ямейн.

— Това доказва, че не трябва да седим със скръстени ръце. — Фицпатрик огледа многозначително другарите си. — ЗВС вероятно вече са тръгнали да ни търсят. Ако баба ми знаеше, че съм жив, нямаше да остави нещата така.

— Вероятно бихме могли да направим нещо — продължи Шейла.

— Трябва да обмислим възможностите — каза Ямейн, който човъркаше едно повредено компи. — Току-виж открием и съюзници.

Скитниците използваха измъкнатите от разрушените кораби на ЗВС бойни компита за прекалено тежки или опасни дейности в промишлените цехове. Като кибернетичен специалист, Ямейн беше един от малцината, квалифицирани да се занимават с поддръжката на бойните компита на Оскивъл и се възползваше от възможността да проучи как са препрограмирани усилените компита.

Фицпатрик му помогна да изпробват една от предназначените за бойни действия машини. Компито беше пострадало от незначителна катастрофа сред скалните корабостроителници, но драскотините и уврежданията бяха само повърхностни.

— Чергарите са успели да изтрият незащитеното военно програмиране, но тяхната нововъдена памет прониква в дълбинните им структури — обясни Ямейн. — Бойните компита са проектирани по кликиски инструкционни модули. Изглежда, имат дълбоко вградена защита, която не може да бъде изтрита със стандартните технологии. Всичко това е някъде тук вътре. Остава да успея да открия начин да активирам дълбинните програми. Тогава нещата доста ще се променят.