Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Във водата се стрелкаха блещукащи твари, които се хранеха с водни растения и слънчева светлина и израстваха в богати на протеин желатинови хранителни суровини. Работниците периодично ги събираха с големи мрежи от каналите, за да ги сервират сурови по време на буйните пиршества. Сега Руса’х беше разпоредил мекотелите редовно да бъдат събирани, консервирани и прибавяни към хранителните запаси, които след това бяха разпределяни на дажби, тъй като всички земеделски парцели бяха предназначени за отглеждане на шайинг.

— Ще имаме ли достатъчно храна за населението, господарю? — попита го Тор’х.

— Скоро ще завоюваме други светове, като започнем с Хоризонтния куп. Шайинг е ключът, останалите култури са второстепенни. Щом моята тизмена мрежа се разрасне, ще разполагаме с храната на всички останали планети и моите нови армии от илдирийски поданици ще ни изхранват.

Двамата се придвижваха бавно сред ниалиите. Мъжките насекоми подхвръкваха около тях — търсеха си подходящ женски цвят, за да го оплодят. Далече из полята крачеха труженици и събираха годни за разсаждане филизи и здрави семена. Други изцеждаха всяка капка от млечната мъзга и предаваха събраното на преминаващите носачи, които отнасяха напълнените съдове на работниците в дестилационното съоръжение, където наркотикът се съхраняваше в суров вид.

Повечето работници не бяха от категорията на земеделците, възпитани да служат в ниалийните полета, но новият тизм на Руса’х беше обединил всички категории, тъй като императорът се нуждаеше от земеделци повече от всички останали касти. Дори администраторите, певците и изкопчиите работеха в просторните полета, засаждаха, копаеха, събираха реколтата. На всички континенти на Хирилка хора от всички категории неспирно разпространяваха ниалийните насаждения. Целта на Руса’х беше да увеличи десетократно производството на ниалия. Това беше единствената възможност да вплете и останалите илдирийци в мрежата си.

Тор’х беше издал заповед всички хирилкийски космически кораби да бъдат модифицирани и реконструирани на покрития с плочи мозаечен космодрум, където адар Кори’нх беше пристигнал преди много време със своите бойни лайнери, за да отведе престолонаследника в Илдира — първата стъпка към вероломното предателство на баща му. Облицоваха с допълнителна подсилена броня дори товарните кораби и ги въоръжаваха едновременно с отбранителни и нападателни оръжия. По-рано само Слънчевият флот беше въоръжен, но император Руса’х искаше да промени много неща, за да насочи илдирийската раса в правия път на Извора на светлината, от който тя се беше отклонила.

Сега товареха корабите с концентриран шайинг за следващата стъпка на император Руса’х. Нито Тор’х, нито свещениците-философи знаеха какви са плановете му, но всички му се доверяваха безгранично. Всички бронирани товарни кораби бяха готови да отлетят в мига, в който Руса’х посочеше следващата си предназначена за завладяване територия и вземеше решение да пристъпи към действие.

В края на напоителния канал стигнаха до оживен производствен комплекс, препълнен с илдирийци от всички категории, които се трудеха усърдно покрай поточните ленти за пакетиране на шайинг. Когато Тор’х се бе върнал да поправи съоръжението след нападението на хидрогите, сградата не беше фабрика, а увеселителен павилион, където танцуваха изпълнители с отражателни ленти и флагове. Навремето беше любимото зрелище на губернатора на Хирилка.

Сега обаче приоритетите се бяха променили и Руса’х беше обявил мораториум на „ненужните културни дейности“. Всички илдирийци трябваше да посветят времето и енергията си на жизненоважните за него трудови усилия.

Императорският какавиден трон се понесе към производственото съоръжение, Руса’х вдигна ръце и поданиците му спряха работа, за да го изслушат.

— Вие сте моите избраници в похода към светлото бъдеще! Не само воини и защитници, но и участници в една грандиозна битка за душата на илдирийската раса. Трябва да се надяваме, че не сме закъснели прекалено много, за да спасим нашия народ.

Всички бяха стихнали и слушаха с напрегнато внимание. Тор’х се разтапяше от словата на императора.

— Аз получих прозрение, че хидрогите са не само извънземни, не просто врагове, а са се завърнали като проклятие, изпратено от Извора на светлината! Нима хидрогите не се появиха от блясъка на светлината на Ансиър? Джора’х, така нареченият маг-император, не желае да види всичко това. Дори моят баща Сайрок’х не прозря тази връзка, тъй като също беше сляп за истинската пътека на тизма.