Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Преглътна и реши да гледа само нагоре и изобщо да не поглежда повече под краката си. Вторачи се в една тъмна вертикална вдлъбнатина, полускрита в една гънка на канарата, навремето вероятно широко отвърстие на пещера — но нажежените взривове в древността бяха нагънали гранита и той провисваше като завеса над входа.

Беше уморена, но продължи нагоре. Едното й стъпало се плъзна по идеално гладката повърхност на един килнат алуминиев блок, но тя се задържа с ръце за някакъв остър гранитен ръб, издърпа се с ръце и се вмъкна в пещерата.

Тъй като много от стаите в кликиския град бяха полусрутени и тъмни, всички колонисти винаги носеха фенерчета. Орли запълзя напред, после бръкна в джоба си, извади фенерчето, светна и се огледа.

Скалата беше от груб гранит, не беше гладка и лъскава като външните стени, но помещението бе прекалено симетрично, за да е естествено образувание. Тя си представи цяла армия работници — може би насекомоподобни кликиси? — които издълбават сферичното помещение с диаметър около пет метра. Но защо на такава огромна височина? Насочи светлината към грубо издялания таван и стените, за да открие изход към някакъв тунел, но забеляза единствено причудливите, подобни на паяжини кликиски йероглифи и уравнения, разположени спираловидно около една централна точка.

А после насочи светлината към прашния под и ахна.

Последните изпратени от Маргарет Коликос съобщения съдържаха изображения на намерен на Рейндик Ко мумифициран кликиски труп. Втренчена в изсъхналото тяло на пода, девойката моментално разпозна напомнящите хлебарка очертания на кликиса. С тази разлика, че не беше цял. Тялото му беше разкъсано на парчета и екзоскелетът му беше взривен отвътре, сякаш кликисът беше погълнал взривни капсули и те бяха гръмнали. Крайниците и крилните му покрития бяха разтрошени, сякаш нещо беше изскочило от вътрешността му. Някакъв ужасяващ корибуски паразит? Или хищник?

Орли се вслуша напрегнато, но долови единствено туптенето на пулса в ушите си, накъсаното си дишане и глухото свистене на нахлуващия през входа на пещерата вятър.

До трупа на извънземното забеляза други останки, по-големи и по-тъмни, сякаш покрити с плътни сенки. Имаха приблизително същите очертания, но бяха от метал и тъмни обсидианови плочи. Кликиски робот!

Бръмбароподобната машина беше разкъсана на парчета също като трупа на кликиса. Отломките бяха надробени и разкривени. Навсякъде по пода се търкаляха по-дребни късчета, сякаш цяла армия гризачи бяха пирували с останките. Парчета от абсолютно нетрошливия екзоскелет бяха раздробени и разпилени като ненужен боклук. Какви ли сила беше необходима, за да се направи това?

Въпреки че всичко това се беше случило преди хиляди години, отвратителното насилие, което излъчваше сцената, отекваше като писък в клаустрофобичната тишина. Нещо ужасяващо беше унищожило древното кликиско създание и могъщия робот. Що за хищник би нападнал едновременно кликисите и техните машини?

Орли потръпна. Пещерата й се стори много по-тясна, а въздухът — много по-плътен. Тя заотстъпва, блъсна се в грубата скала и извика от страх. Не това беше тайнственото съкровище, което се бе надявала да открие.

Пое дълбоко дъх и се опита да затананика една от мелодиите, които беше композирала на синтезатора си. Каза си, че няма от какво да се притеснява. Каквото и да беше нападнало кликиса, беше изчезнало от Корибус преди хилядолетия.

Изведнъж осъзна, че откритото в пещерата вероятно е важна археологическа находка. Но въпреки че мислите й се бяха успокоили и вече можеше да разсъждава логично, сърчицето й продължаваше да блъска в гърдите й.

След смайващата имитация на церемонията по възкачването на Руса’х Тор’х беше щастлив да приложи уменията си за организиране на дейността по изграждането на величествен какавиден трон за новия самопровъзгласил се император.

Баща му вече със сигурност би трябвало да е усетил, че на Хирилка се случва нещо нередно.

Престолонаследникът нареди на най-добрите майстори, паметители и скулптори на Хирилка да проектират подобаващо разкошен трон за истинския водач. Занаятчиите и художниците се трудеха с абсолютна всеотдайност и отказваха храна и почивка, докато не свършат работата си.

По дължината на извитите страни на трона със скъпоценни камъни, кристали и скъпи метали бяха инкрустирани сцени от Сагата за седемте слънца и епизоди от управлението на великите магове-императори от достойното потекло на Руса’х. Подбраните за изобразяване от Тор’х събития бяха от смътната древност и не засягаха неприятното настояще с неговите кризи и разруха, които собственият му баща беше стоварил върху илдирийския народ.