Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— В такъв случай защо не се постара да ги отрече или поне да отговори на нашите оплаквания?

Тежките повдигачи бумтяха и изтегляха рухналите дървета. Земекопните машини разчистваха натрошените отломки, а цели групи зелени жреци засаждаха с ръце фиданки върху запазените неизпепелени късчета земя. На фона на несекващата активност двете жени изглеждаха така, сякаш водят някакъв безсмислен разговор. Устните на Сарейн бяха побелели от напрежение.

Към тях неочаквано се втурна червендалест скитник с покрита с пъстри бродерии и безброй джобове униформа.

— Говорителко Перони, има извънреден случай на Ураганово депо!

После погледна накриво Сарейн, приведе се и зашепна на ухото на Ческа Перони. Лицето на говорителката потъмня от гняв и тя рязко се извърна към Сарейн.

— Ха! Ето ти още доказателства! Бойна група от твоите Земни въоръжени сили току-що е нападнала едно от най-големите ни съоръжения. Задигнали са ектито и продоволствията и са отвлекли всички, които са се намирали на станцията, след което са я унищожили.

— Аз… не вярвам…

В първия момент Сарейн си помисли, че новината не може да е истина… но нима би си позволила говорителката Перони подобна ужасяваща лъжа? И то толкова навреме?

Преди да отлети от Земята, Сарейн изпитваше съмнения, че Базил възнамерява да предприеме някакви действия срещу скитниците, но не можеше да допусне, че ще са до такава степен нагли и демонстративни. Със задълбочаването на войната с хидрогите председателят ставаше все по-агресивен и невъздържан. Нима двамата с генерал Ланиан бяха прекрачили чертата?

— Възнамерявам да изпратя цялата документация и достоверни изображения до Двореца на шепота. — Говорителката Перони явно едва сдържаше гнева си. — Нападенията на дрогите са огромно зло… а сега и на Ханзата? Надявах се да разрешим проблема по спокоен и справедлив начин, но Голямата гъска се показа в цялото си оперение. По-добре е да се замислиш доколко можеш да разчиташ на своите приятели, посланик… за доброто на терокския народ.

И се втурна със скитническия пратеник към неговия кораб.

Удобствата на кораба, с който Кото пътуваше към Оскивъл, бяха минимални, но това не го притесняваше. Вниманието му беше насочено другаде. Вече беше забравил за дейностите си на Терок и се беше съсредоточил върху други проблеми.

Ческа Перони му беше уредила място на един товарен кораб до корабостроителниците на Оскивъл. Разполагаше с храна, вода и въздух. От друго не се нуждаеше. Капитанът беше саможив човек, който не се радваше особено на пътници, но тъй като ексцентричният инженер през цялото време се интересуваше единствено от изчисленията си, двамата горе-долу се погаждаха.

През цялото пътуване Кото беше възбуден от мисълта, че му предстои да изследва автентичен кораб на хидрогите, при това непокътнат! Мозъкът му направо щеше да се пръсне от предоставената му възможност. За нещастие толкова малко неща се знаеха за космическите кораби на дрогите, че не разполагаше с никаква възможност да прибегне до сравнителен анализ или да разработи някаква предварителна теория, преди да види кораба със собствените си очи. Затова се съсредоточи върху други нерешени проблеми.

Жегата на Исперос беше толкова непоносима, че няколко души бяха загубили живота си. Затова той реши да опита на свръхстудената Джона 12, на която езерата от втечнен метан бяха заобиколени от айсберги от замръзнал амоняк, поради които планетоидът приличаше на приказна страна. Тъй като атмосферните газове там бяха в твърдо състояние, скитническите работници можеха да излизат и да изгребват водорода със свръхиздръжливи трактори направо от повърхността.

Но повечето механични системи не можеха да функционират дълго в такава свръхзамръзнала среда. Изтегнал се в леглото си, Кото направи цялостна реконструкция на гъсеничните вериги и изкопните устройства, след което проектира по-сигурна херметическа изолация за двигателите.

Никога не се беше възприемал като страхотен изобретател, но помнеше предизвикателството на Ческа Перони към всички скитници в деня, когато тя стана говорителка, като наследи майка му. Младата жена излъчваше такава непоколебима решителност, беше толкова красива и толкова убедителна, че Кото взе твърдото решение да не я разочарова…

През свободното си време изучаваше всички публикувани материали за кликиските транспортали, а също и отделни попаднали му документи за кликиския факел. Насекомоподобната цивилизация използваше съвсем непонятни извънземни математически и инженерни формули, но всичко това беше толкова впечатляващо, а Кото имаше таланта да подхожда към всяка идея от различни гледни точки, че… Мислите му приличаха на рикоширащи при нулева гравитация куршуми.