Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Губернаторът прошепна заповедта си и лекарите направиха светкавичен изкусен разрез между краката му. Руса’х стисна зъби и преглътна болката, която се разгоря като адска светлина в съзнанието му. Сега можеше да съзре всички нишки на тизма — те потрепваха, освободени от упоените от шайинга хирилкийци.

И като истински господар, който не обръща внимание на продължаващите да се суетят около него медицински служители и на благоговейното бърборене на публиката в цитаделния палат, Руса’х събра всички нишки заедно и ги съсредоточи в сърцето си, така че Джора’х вече никога нямаше да има власт над тези хора.

И се усмихна, най-после обладал истинския тизм, който щеше да постави основите на една обновена и пречистена Илдирийска империя.

Когато се опита да намери старите си покои в гъбения гръд, Сарейн установи, че стаите са скърпени набързо, сякаш някакъв сляп или пиян хирург се беше опитал да зашие дълбока рана.

Скитници! Нямаха никакво чувство за естетика — бяха съсредоточени единствено върху функционалността и здравината на сглобките. Въпреки че бяха използвали много материал от световни дървета, носещите метални ферми и безвкусно облицованите със сплави стенни плочи бяха отвратителни. Непонятно защо всички терокци и дори зелените жреци им бяха оказали абсолютната си подкрепа, за да докарат нещата до това окаяно положение. Родителите й също изглеждаха доволни от свършеното от клановете. Надяваше се, че по-късно, след възстановяването на световната гора, грозните белези ще бъдат замаскирани… но дотогава щеше да мине безкрайно много време.

Скитнически работници продължаваха да безобразничат из руините на гората, като претендираха, че й оказват помощ. Космическите цигани очевидно бяха пристигнали тук заради своите собствени цели и лична изгода в пълно противоречие с алтруистичните си твърдения. Тъй като Базил искаше от нея да поеме полагащата й се роля на нова майка, Сарейн поиска лична среща с родителите си в централната заседателна зала.

— Радваме се, че се завърна, Сарейн — поздрави я усмихната Алекса. — Предстои да се справим с още толкова много проблеми.

Ноздрите на Сарейн потрепнаха, докато поемаше дълбоко въздух, за да се овладее; припомни си обучението си по дипломация.

— Дано да съм пристигнала навреме. Не се доверявайте на скитниците. Да не мислите, че вършат всичко това от благородство?

Навън машините продължаваха да подравняват изпепеленото от пожарищата, разчистваха терените, наторяваха почвата с химикали, засяваха семена на бързо никнеща растителност. Бръмчащите влекачи изтегляха един след друг стволовете на гигантските световни дървета, за да ги откарат в далечни скитнически дървообработващи колонии. Цялата тази дейност напомняше на Сарейн за действията на мародери, които ограбват гробове.

— Дъще моя, за какво говориш? — попита Алекса — Скитниците ни оказват огромна помощ, а зелените жреци и работниците на Терок постигнаха огромен напредък през последния месец. Работим заедно.

— Разрешавате да измъкват съкровища от ръцете ви! Нима не виждате, че ви мамят? Подобна помощ се заплаща скъпо. Запитвали ли сте се какво се опитват да спечелят?

Идрис се почеса по гъстата черна брада.

— Когато някой е сполетян от беда, добрите хора му оказват помощ. Същото бихме направили и ние за тях, ако знаехме как и бяхме способни. Не забравяй, че говорителката Перони беше сгодена за Рейналд. Предстоеше ни да установим семейни връзки между скитниците и терокците.

Родителите й бяха толкова безнадеждно доверчиви. Сарейн си спомни защо нямаше търпение да се махне от задушаващия я Терок и да отиде на цивилизованата Земя.

— Скитниците винаги са били любезни с нас, Сарейн — добави навъсено Алекса. — Защо трябва да подозираш клановете в най-лошото?

Най-накрая тя избухна.

— Защото говорителката Перони спря доставките на екти и други жизненоважни стоки за Ханзата точно когато най-силно се нуждаем от тях. — Тя вдигна ръка и започна да изброява на пръсти всичко, което беше чула от Базил. — Защото клановете отказват да бъдат третирани като всяка друга ханзейска колония. Защото не плащат никакви данъци, освен онова, което успеем да им измъкнем като митнически тарифи. Защото дори не знаем къде се намират повечето им колонии и какво се крие зад цялата тази секретност. — Напразно изчака да забележи някакъв знак на съгласие от страна на родителите си. — Това не ви ли прави поне малко подозрителни?