Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Язра’х го погледна укорително.

— Не бива да отлагаш. Мога да предложа своя съвет. Познавам много от пазачите и мога да ти кажа кои са най-преданите, кои са най-силни и кои биха ти служили най-добре.

Джора’х махна с ръка.

— Те не ме интересуват. Вече съм взел решение.

Тя не се засегна, че не го е обсъдил с нея.

— Избрах теб, Язра’х. Искам ти да си моят личен телохранител.

Топазените й очи грейнаха от радост и недоверие.

— Но, татко… има по-обучени бойци.

— Виждал съм те да тренираш, Язра’х. Знам, че съвършено владееш оръжията. Твоите исикски котки изпълняват всяка твоя команда. — Той се усмихна. — А освен това една дъщеря не би ли направила всичко, за да защити своя баща? Тизмът ми показва, че твоята преданост е безпределна.

Язра’х не възрази. И двамата отлично си даваха сметка за очевидните неудобства, които щяха да възникнат от решението му. Изборът на жена за личен телохранител на мага-император — а потеклото й дори не беше от категорията на воините, а от това на благородниците — щеше да предизвика разпалени спорове и недоумение. Това беше очевидно от израженията на присъстващите в залата благородници, които гледаха втрещено Джора’х, ужасени от дръзкото нарушаване на традициите: разходките му върху собствените му два крака из палата; напускането на Илдира, за да посети Добро; сядането в какавидения трон само когато това му беше удобно; а сега и изборът на собствената му дъщеря за пост, който от памтивека беше запазен за представител на друга категория.

Язра’х направи едва забележим жест и трите исикски котки се изправиха на крака, златистата козина над потрепващите им мускули сякаш заприпуква от електрически искри. И трите застанаха с лице към мага-император.

— За мен е чест да ти служа, господарю. Никога няма да те предам и ще те защитавам до последния си дъх. Ще направя така, че да се гордееш с мен.

— Знам. Затова те избрах.

Сега, когато по-голяма част от населението на Хирилка се намираше под освободителното въздействие на мощния суров шайинг, Руса’х реши да се възползва от предоставената му възможност. Знаеше какво трябва да направи, преди да е станало прекалено късно за цялата Империя.

Губернаторът не действаше в името на собственото си величие, а подтикван от категоричната си убеденост. Беше съзрял Извора на светлината и можеше да следва ярката пътека по-уверено от всеки друг илдириец, по-сигурно от Джора’х, по-добре и от баща им. Вече се бяха струпали прекалено много злини.

Илдирийският народ не беше виновен, че се е отклонил от правия път. Народът следваше сляпо своя маг-император, дори когато той го водеше в погрешна посока. От хората не се очакваше да вземат собствени решения и да мислят със собствените си глави. Те трябваше да се подчиняват, да изпълняват и да сътрудничат. И когато предопределеният им водач изпаднеше в заблуждение, за тях не оставаше никаква надежда.

Руса’х знаеше как да промени нещата. А шайингът щеше да му помогне.

Вече имаше на разположение шепа предани последователи. След тази вечер такива щяха да са почти всички хирилкийци.

Преди няколко дни, след една закрита церемония и обсъждане, неговите свещеници-философи поеха по правия път. Неговите партньорки в насладите винаги го бяха следвали безпрекословно и сега също успя да ги привлече на своя страна. Очарователните плодовити жени вече бяха безразлични към плътските наслади, на които доскоро се отдаваха изцяло. Сега бяха фанатично предани на други цели. Неговите цели.

Тор’х не представляваше никакъв проблем. Младият мъж участваше доброволно от самото начало… а като престолонаследник щеше да е много важно оръдие в една неминуемо трудна, но необходима битка.

Пери’х обаче по всяка вероятност щеше да създаде проблеми. Кандидат-губернаторът беше изключително интелигентен и изключително предан на баща си, а така също и лишен от очевидни недостатъци. Но Руса’х щеше да намери правилното решение. Изворът на светлината щеше да го води безпогрешно през многобройните изпитания, които трябваше да превъзмогнат, устремени към бляскавото бъдеще.

След като синкавобялото първично слънце залезе и небето се обагри в ръждивите оранжеви отблясъци на разискреното вторично светило, губернаторът на Хирилка се прибра в цитаделния палат. Хоризонтният куп заблещука със стотиците си светове и звезди, осеяли небосвода.

След травмата на главата нормалните за всеки илдириец тизмени връзки вече не държаха Руса’х в мрежата си. Сега, когато се бяха нагълтали с пресен шайинг, повечето жители на Хирилка блуждаеха замаяни и откъснати от духовната мрежа. Бяха се освободили от натрапчивия надзор на мага-император Джора’х и Руса’х можеше да ги вплете в нова могъща структура.