Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

„Ще започнем отначало капка по капка и ще успеем“.

Изведнъж в съзнанието му нахлуха нови поразяващи образи от случващо се в момента нападение, на което бяха свидетели групата вентали на кораба на Нико Чан Тайлар. През водния филтър пред очите си Джес наблюдаваше всичко, което в момента виждаха венталите. Видя как една огромна изкуствена инсталация — Ураганово депо! — е нападната от гигантски боен флот. Но това не бяха хидроги. Агресори бяха кораби на Земните въоръжени сили — манти и дреднаути. Зевесетата бяха предприели мащабно нахлуване, отвличаха скитнически пленници, задигаха продоволствие… а след това унищожиха депото!

Всички вентали виждаха случващото се и го препредаваха на всички водоносци. Никой от тях, включително и Джес, не беше достатъчно близо, за да се притече на помощ на Ураганово депо. Но въпреки това разпръсналите се във всички посоки доброволци вече знаеха. Голямата гъска нямаше как да запази мародерството си в тайна.

— Проклети да са — възкликна той.

Мина му през ума, че водата в неговия кораб може да заври от възбудената от гнева реакция на енергизираната му кожа.

Но въпреки че не можеше да стигне навреме до Ураганово депо, все пак можеше да помогне. Можеше да изпрати съобщение. Можеше да направи нещо.

„Идете при Ческа! — почти изкрещя мислено той. — Който от вас е най-близо, да открие говорителката Перони и дай каже за случилото се. А ти, Нико, иди и й покажи доказателствата“.

Съобщението щеше да се разпространи като мълниеносни вълни по повърхността на езеро. Заедно със своите доброволци той щеше да изправи на крака венталите в общата им битка срещу хидрогите. Но говорителката Перони беше тази, която от името на всички кланове трябваше да се изправи срещу председателя на Ханзата.

Сърцето му го поведе към една блуждаеща комета, понесла се в безкрайно пътуване, след като беше затворила елипсата около своето отдалечено слънце. Докато замръзналата ледена топка се отдалечаваше в необозримата си орбита, газовете в главата и опашката й отново щяха да се кондензират. Само преди година двамата с Ческа си бяха уредила интимна среща в тънката й опашка.

Тук Джес можеше да си мисли само за своята любов и за пропуснатите възможности. Тази комета щеше да си остане за него място, изпълнено със спомени. Сега с помощта на венталите щеше да превърне кометата в нещо още по-вълшебно.

— Само втечнена вода ли предпочитате, или и ледът е подходяща среда за вас?

„Водата си е вода — пара, течност или лед. Физическото състояние е без значение“.

Макар причудливият венталски кораб да реагираше на всяка негова мисъл и жест, Джес приложи всичките си пилотски умения, за да промъкне коралово-перления мехур през развихрилата се суграшица около кометната глава и да кацне на замръзналата повърхност. Прекрачи меката мембрана на кораба си и излезе навън без никаква друга защита, освен тънкия слой блещукаща влага и ефирната си перлена одежда. Стъпи на черния лед и сивкавобелия сняг. Венталите пазеха непокътнато тялото му дори в космическия вакуум.

Щом босият му крак стъпи върху грапавата безплодна повърхност, няколко капчици от обладаната от неудържима енергия вода се плъзнаха по енергизираната му кожа и проникнаха в кристалната решетка на кометния лед — и Джес с изумление загледа как понеслият се в пространството айсберг се изпълва с живот.

Венталите започнаха да се разпространява като фосфоресцираща боя върху повърхността на езеро: проникнаха светкавично във всяка цепнатина на масивните ледени блокове, от които се състоеше кометата.

„Хидрогите никога няма да се сетят да ни потърсят тук“, прошепна глас в съзнанието му.

Джес дълго остана сред вледенената спокойна тишина. Накрая се върна във водния мехур, отдели го от кометата и отлетя.

Изпитваше огромно удовлетворение. Бълбукащата и блещукаща комета беше като ярко петно светлина — един нов остров от вентали, оръдейно гюле от водна енергия. Опиянен от поредната си победа, Джес се втурна да търси още и още места, където да посее неочакваните съюзници на човечеството.

Магът-император се завърна от Добро и отново зае мястото си в какавидения трон. Предстоеше му да направи важни промени. Изпрати спешно да повикат дъщеря му Язра’х.

Искаше да разговаря с нея за нещо, което го интересуваше много повече от безкрайната опашка фанатично предани поклонници, които искаха да го лицезрат. Напоследък повечето от тях пристигаха от Хирилка, вероятно с надеждата да започнат да доставят шайинг от пострадалия свят.