Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Тъй като знаеше как бяха постъпили зевесетата с кораба на Рейвън Камаров, Роберто моментално си даде сметка, че са тръгнали на лов за трудно добиваното екти. Проклети пирати!

— Сигурно да плячкосвате единични корабчета вече не ви е достатъчно — изръмжа той. — Порасна ви апетитът, нали?

Включи всички алармени сирени и изпрати предупреждение до всички пристигащи скитнически кораби. Капитаните на товарните кораби се втурнаха към съдовете си. За броени минути три космически кораба отлетяха в различни посоки. Роберто със задоволство проследи отдалечаването им.

Екранът светна и главатарят на зевесетата генерал Ланиан погледна нагло от него и заяви:

— По разпореждане на председателя Венцеслас съоръжението е под временната възбрана на Ханзата. Цялата материална част, суровини и кораби частна собственост от този момент се конфискуват в името на крал Питър на разположение на Земните въоръжени сили.

Роберто включи комуникационния си канал и се надигна от стола си. Съжали, че е облечен в раз дърпани ежедневни дрехи и че шкембето му, макар импозантно, не може да се сравнява с изисканата външност на главнокомандващия на ЗВС.

— Генерале, няма никакво значение от чие име отправяте претенциите си. Вашият крал и вашият председател нямат нито законни основания, нито пълномощия тук. Скитническите кланове никога не са подписвали Ханзейската харта. Това депо е частна собственост и нямате никакво право да ни обсаждате и да конфискувате имуществото ни.

Въпреки привидната си самоувереност, Роберто знаеше, че с всичките тези бойни кораби генералът просто може да кацне и да отнесе каквото му скимне. Сигурността на скитниците се основаваше на маскировка и секретност — те не разполагаха с никаква отбрана. След като ЗВС бяха разкрили Ураганово депо, скитниците бяха като зайци в капан.

Генералът отвърна троснато:

— Войната, която водим с хидрогите, гарантира правото ни да се снабдяваме с жизнено необходимото ни военно продоволствие. Според едно по-широко схващане вие, отрепки, сте също част от човешката раса. Би трябвало да се засрамите, че не изпълнявате задълженията си.

— След като демонстрирате такива блестящи примери на ханзейско достойнство? Вие сте най-обикновени мародери.

Върху екранното лице на Ланиан се появи хладна усмивка.

— Мародерите са мотивирани най-вече от алчност. Ние обаче имаме законни претенции към тези суровини и законът е на наша страна.

— Закон ли? Чий закон?

— Подписаните от вашите предци споразумения при отлитането им на „Канака“.

Ланиан цитира параграфа и точката и разясни клаузите, одобрени от предците на скитническите кланове.

— Вие все още сте обвързани с тези споразумения. Поради което конфискуваме складираното от вас космическо гориво и ви отнемаме товарните ескорти и други космически съдове, за да ги използваме за военни цели.

Крайцерите манти надвиснаха над огромната станция. Ланиан продължи:

— Съветвам ви да разрешите достъп до площадките за кацане. Ако не ни окажете необходимото сътрудничество, ще използваме язери и ще отворим това местенце като алуминиева консерва, след което ще съберем всичко, което се разлети.

Роберто преглътна — нямаше съмнение, че Ланиан не се шегува — и даде сигнал на екипа на площадката за кацане.

— Разпечатайте всички люкове. Пуснете тия главорези.

Още едно товарно корабче се опита да се измъкне, но патрулиращите ремори го обкръжиха; обсипаха го с достатъчно изстрели, за да блокират двигателите, след което го приклещиха. Капитанът стреля, но упорството му беше безсмислено. След броени секунди зевесетата превзеха корабчето и арестуваха екипажа.

Роберто изпъшка. Мантите вече бяха накацали и войници в униформи на ЗВС наводниха съоръжението, придружени от внушителни бойни компита. Над главата му се носеше вторият планетоид — мяташе сянката си върху наблюдателния купол. До слуха му достигна маршовата стъпка на обути в ботуши крака по коридорите. Бяха открили контролния център.

След малко самият генерал Ланиан застана на входа и каза:

— Нека не усложняваме нещата повече от необходимото.

Навреме на Ураганово депо… е, поне в рамките на един час. За него това беше истински рекорд. Беше доставил венталска вода на две необитаеми планети и беше въодушевен от добре свършената работа. С нетърпение очакваше да си отдъхне една вечер в някоя квартира за гости и да похапне в някое от заведенията храна, приготвена от семейства, които все още помнеха земното си потекло.