Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

ЕА стоеше до нея и поглъщаше информацията, без изобщо да обръща внимание на емоционалната й реакция.

— Ще се радвам да ти помагам при разработването на програмата за обучение, Тасия Тамблин.

Тя се опита да преодолее гнева си — искаше й се да стовари юмрука си върху някого. Земните въоръжени сили очевидно ней се доверяваха. Дали бяха подслушвали разговорите й? Бръмбари ли бяха инсталирани в квартирата й? Беше изключително внимателна дори когато разговаряше с ЕА. Погледна намръщено компито и се запита дали зевесетата не са направили нещо с него, за да се държи така странно.

Или пък скитническото й потекло само по себе си беше достатъчно основание, за да бъдат подозрителни към нея дори след дългогодишната й служба? Въпреки че не можеше да научи от никого какво се подготвя, изпита страх, че ЗВС за замислили да предприемат нещо срещу клановете. Нещо ужасно.

Огромните купове обикалящи в орбита скални отломки кръжаха над Ураганово депо като стрелките на часовник. Роберто Кларин се беше отпуснал на стола си в кантората си в северния полярен купол и наблюдаваше небето. Куповете се изнизваха над главата му в безконечния си парад.

Когато първичният газов облак се бе установил в звездната система на Куарнир, не бяха възникнали никакви обитаеми светове. В течно-водната зона отломките от остатъчен материал се бяха струпали в два огромни скални къса, кръжащи около общ гравитационен център, сякаш мъртвородена планета се беше разцепила на две половини. Двата отломъка имаха тънка прозирна атмосфера, а в самия център на въртящото се цяло бе възникнала устойчива лагранжова точка, абсолютно закътано местенце, едновременно защитено и заплашено от постоянно кръжащите отломки.

Скитниците използваха материал от кръжащите в орбита тела за постройка на централното депо и гориво-разпределителната станция в самия епицентър на този въртоп. Корабите долитаха отгоре или отдолу, през защитената полярна зона на двата кръжащи планетоидни компонента.

Като някакво древно тържище на кръстовище на кервани, Ураганово депо беше станало популярно място, където товарни ескорти с екти можеха да разтоварват горивото за експедитивно разпращане до други колонии. Тук живееха и работеха много скитнически търговци, а много други преминаваха транзит. Докарваха метали, гориво, храни, платове и дори ханзейски стоки за продажба и търговия. Ежедневно пристигаха по два-три кораба и капитаните и екипажите им купуваха, пазаряха се или разменяха товарите си за други стоки.

Роберто Кларин беше тъмнокос гласовит мъж, който държеше да вкусва всяка нова храна, която минаваше през станцията му — вместимостта на стомаха му беше неговата тарифа. Под неговото ръководство в началото Ураганово депо много бързо процъфтя, но след наложения от хидрогите ултиматум срещу небесния миннодобив и след ембаргото срещу Голямата гъска станцията много често заприличваше на призрачен град.

Брат му Елдон, талантлив инженер, помогна при конструирането на Ураганово депо. Известно време двамата бяха делови партньори, но Елдон се оказа слаб бизнесмен и така и не можа да проумее как се правят далавери и търговия, макар че Роберто многократно се опитваше да му обясни най-елементарните икономически правила. Елдон разбираше от разни непонятни физически изчисления, сили на напрежение и огъване, якост на материалите, линии на максимално натоварване и енергийни вериги, но всяко елементарно финансово изчисление за него беше неразбираема абракадабра.

Най-накрая, измъчени и разочаровани един от друг, Елдон и Роберто се разделиха. Роберто постигна с Ураганово депо изключителен успех, а Елдон конструира новите производствени реактори за екти на небесната мина на Бернд Окая. Където го убиха хидрогите…

Днес според предварителното разписание трябваше да пристигне Нико Чан Тайлар, но младият мъж обикновено закъсняваше, тъй като много често се отклоняваше от маршрута. Роберто все пак беше запазил площадка за кацане за кораба на Тайлар, но не се надяваше да я използва скоро.

Така или иначе, Роберто изобщо не очакваше точно тази група кораби — боен флот на ЗВС. Изумлението му сигурно можеше да се сравни с онова, което беше изпитал брат му, видял връхлитащите да унищожат небесната мина на Ерфано хидроги.

Дреднаутите спряха на безопасно разстояние от кръжащите в орбита скални отломъци, но разузнавателни кораби, миночистачи и буреносни платформи нахлуха в опасната зона — използваха оръжията си, за да разбият отломките и да разчистят широк проход, та мантите да могат да се спуснат на Ураганово депо.