Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Тасия въздъхна, възмутена от собствената си подозрителност, която не й позволяваше да се довери на ЕА.

— Липсва ми истинското ти аз.

Тя се отпусна на леглото. Бяха преживели такъв ужасен разгром на Оскивъл. Някой ден щеше да си го върне. ЗВС щяха да намерят начин да затрият кръвожадните извънземни, които бяха убили брат й, любимия й Роб и още толкова много други.

В момента бушуваше война и тя беше готова да се сражава. Но се налагаше да кисне тук, закотвена на Марс, без да върши нищо!

Навлече неофициалната си униформа и излезе. Тръгна към общия салон, за да послуша разговорите, а може би и да намери партньор за пинг-понг. ЗВС очевидно се подготвяха за мащабна инициатива. Но отговорите на уж с безразличие задаваните от нея въпроси бяха типично по военному мъгляви. Като командир на манта беше редно да е в предните редици на акцията, каквато и да е тя. В момента обаче корабът й беше на ремонт и повечето членове на екипажа й бяха преназначени.

Имаше предостатъчно основания да е подозрителна.

Наля си кафе — горчиво и хладко, както обикновено — и седна на една маса с други командири на манти и старши офицери. Чу ги да обсъждат заповеди за разгръщане и приоритетни цели. Изглеждаха въодушевени от проекта на новите кораби-разбивачи, които изискваха само шепа команден човешки екипаж и екипи от бойни компита със специализирано програмиране.

— Вече обявиха ли назначенията за разбивачите? — попита тя, просто за да се включи в разговора. — Някой от вас избран ли е?

— Не, но съм доволен, че скоро ще получа бойна задача — отговори един от командирите. — Не са хидрогите, но все пак е нещо.

— Крайно време е крал Питър да се реши да даде урок на тези проклети чергари.

— Да прекъсват доставките на екти за бойния флот във военно време — изръмжа друг офицер — е абсолютна лудост.

— Скитниците? — възкликна Тасия. — Какво общо има новата операция с…

Насядалите на масата изведнъж си спомниха коя е, въпреки че беше облечена в униформата на ЗВС.

— Не е важно, Тамблин. Вече получихме заповедите си. — Старшият командир на мантите се изправи. — Да вървим да огледаме корабите. Разбраха ли ме всички?

Тасия остана да пие кафето си и след като командирите и старшите офицери демонстративно я изоставиха. Да дадат урок на скитниците? Какво, по дяволите, беше намислил генерал Ланиан? След сблъсъка си с пирата Ранд Соренгаард преди толкова много време непрекъснато търсеше поводи да се заяде със скитниците.

Разбира се, че беше чула за недоволството, предизвикано от решението на говорителката Перони да прекрати доставките на космическо гориво. Отначало предположенията, че ЗВС унищожават скитнически товарни кораби, й се струваха истинска глупост — като командир на манта тя със сигурност би трябвало да знае за подобни акции. Но след като установи, че разгръщат цяла секретна нова операция без нейното знание, се запита колко ли други неща се случват, без изобщо да разбере.

След като се прибра в квартирата си със свит стомах, причина за което само отчасти беше горчивото кафе, видя върху екрана си съобщение. Беше с официалното гласово лого на ЗВС и с кода на адмирал Уилис. Най-после заповедта за новата й задача!

Включи съобщението и долови зад както винаги овладяното майчинско изражение на адмирала да се прокрадва известно напрежение — Уилис четеше заповедта, без да се поддава на чувствата си.

— „Командир Тамблин, целта на това съобщение е да ви уведоми, че сте преназначена от своята манта. От този момент вашият крайцер минава под командването на командир Рамирес“.

Тасия ахна. Какво беше направила? Защо й отнемаха кораба? „Командир Рамирес“?

— „Все пак имам удоволствието да ви уведомя — продължи Уилис с тон, който изразяваше всичко друго, но не и радост, — че ще поемете обучението на новобранци второ ниво тук, на базата на Марс. Вашата изобретателност и съобразителност ще ви дадат възможност да станете отличен инструктор“.

— Инструктор? — изпъшка Тасия, сякаш екранът щеше да я чуе и дай отговори. — Какво толкова съм направила?

— „Не ме разбирайте погрешно, Тамблин — продължи адмиралът. — Доколкото съм запозната, вашето служебно досие е образцово и изпълнителността ви винаги е била безупречна. Но все пак не всеки воин може да участва във всяка мисия и генерал Ланиан е взел решение, че вашето участие в новата инициатива на ЗВС не е наложително“.

— Адски си права, че не е, щом като сте погнали скитниците, а не истинския противник. Шиз, това е по-лошо дори от тъпашката обсада на Ирека.